Ясна е играта на БСП, правят се на мъже и надуват мускули

Тази сутрин за за 456 път стана ясно, че този парламент е мъртъв. Той умря окончателно на 25-и май, когато Негово величество избирателят утрепа като досадна муха с вестник лидера на БСП – Станишев – воглаве със самозабравилата се клика около него. Мъртвородено бе 42-то Народно събрание, заченато с дъх на грях и костинбродска измама. Не по-жизнен бе и "ескпертният" кабинет на Орешарски.
Абсолютно съм убеден, че всеки срещнат средностатистически минувач ще изброи по-скоро петима футболисти от стартовата единайсеторка на Бразилия, отколкото трима министри от турскочервеното правителство. Нещата следват логичния си ход, макар пишман коментатори да всяват съзнателно и несъзнателно паника по студията: „Какво се случва, Орешарски искал да остава, нямало да има оставка!“
Не, драги, сега ще тупат топката за да влязат в установения от Конституцията срок, който да позволи провеждането на предсрочен парламентарен вот в края на септември или началото на октомври. Каквото е оптималното консенсусно решение на едни отговорни  политически лидери и държавници.
Формално, няма пречка за избори в края на юли, макар че десетки неграмотници и Фейсбук-политикани призоваха Станишев да чете Конституцията, макар самите те да не са я чели. За да му се угоди на простотията е нужна промяна в Изборния кодекс – която от днес до другия четвъртък може да се случи 33 пъти.
Не там е ключът от бараката – ясна е играта на БСП, правят се на мъже и надуват мускули. Те нямат избор. Разковничето се крие в годишнината, навършваща се в събота – една година от първия протест срещу непрозрачното и задкулисно назначение на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Тогава за часове в социалните мрежи недоволството си изразиха десетки хиляди, голяма част от които бяха пред Министерския съвет в дъждовната юнска вечер. Всички млади хора без значение от партийна или етническа принадлежност казаха "Дотук с простотиите!". Повече никой няма да се гаври с обществото и българските граждани. А на политиците им стана безпощадно ясно, че както през май има кой да купиш за 30 лева, така през юни ще се намерят 10 хиляди, които няма да продадат бъдещето си. Не за 30, а за 30 хиляди дори.
И се случи неочакваното – събитие, което безспорно ще остане в учебниците, давайки нов ход и ново начало на българската държава. Появи се истинският балансьор, несменяемият коалиционен партньор на всички властници в следващите десетилетия – българският гражданин!
Политиката умря, да живее политиката!