По всичко личи, че БСП за четвърти път ще се сгромоляса от власт. За разлика от 2009-та когато не им стигна времето да съсипят държавата в разгара на световната икономическа криза, то сега имаме всички основания да твърдим, че Армагедонът е почти неизбежен.

Няма какво да се лъжем – от година живеем в някаква посткомунистическа илюзия, че бизнесът дишал спокойно и хората имали някой лев отгоре. Да – имат – пенсионерите получили трохи за Коледа плюс няколко десетки хиляди роми, които продадоха гласа и съвестта си в полза на управляващите. Големият реформатор и експерт Орешарски се поддаде по популизма и лъжите на БСП, опитвайки административно да създаде измамното усещане за някакъв си социален пакет. Споменах вече в какво се изразяваше този пакет – стотинки за маргиналите, чакащи цял живот на държавата + плюс подигравка с нашите бащи и майки.

Царят е гол, пари – няма, а недоразумението Чобанов продължава да мами обществото, че нямало никакви проблеми след взетите милиарди заеми. Кой ще ги плаща бе, доценте от УНСС? На какво отгоре раздават добавки и бонуси като икономиката не произвежда, няма чуждестранни инвестиции, а премиерът ходи да открива ресторанти във Виетнам?

Ситуацията поразително прилича на затишие пред Апокалипсис – лятото на 1995-та. По онова време плачещите за комунизма бели цигани с телешки възторг аплодираха перчемлията Виденов и опитите му да сложи юзди на пазара. 20 години по-късно, старата песен на нов глас, при все че сме членове на ЕС, при все че сме поели ангажименти за недопускането на груба държавна интервенция в икономиката. Задържат цените на тока, атакуват големите търговски вериги, бавно и славно крачим към някаква импровизирана планова икономика – мечта за „Позитано“ 20 и част от нейния електорат. Бленуващ за времената когато на мода бе лафът – „Аз ги лъжа, че работя, те ме лъжат, че плащат!“

Всички подобни опити свършваха с крах за БСП и държавата. Крах, повличащ в пропастта усилията на поколения политици, с всичките им кусури, за изграждането на нормална държава, почиваща на западните ценности и правила.

Сори, другари – няма да се върнем на изток! Изборите показаха, че българинът харесва Европейския съюз, а приказките че искал да ходи към Москва са също толкова верни, колкото адекватни бяха прогнозите на Кольо, Райчев и сие.

Дупката в хазната зейна, държавата съвсем скоро ще фалира, а идва зимата на Орешарски – призван да запише името си на позорния стълб редом до Луканов и Виденов. Лошото е след това – кой ще се заеме с вече безвъзвратно обърнатата държавна каруца? Борисов трябва да е луд да го направи – и аз да бях на него щях да откажа. Нали „белите цигани“ искаха Мая, нали пищяха за някакви подслушвания и Костинброд.

Същите малоумници догодина по това време ще се налага да сложат на масата си фалшиви бюлетини и СРС-та. Защото демокрацията е воля на мнозинството, а мнозинството избра да се хване на Станишевата въдица. Каквото посееш това ще пожънеш – в случая идват бури, в сравнение с които популярните холивудски продукции по темата ще изглеждат като мил анимационен филм.