Избрани Новини
Не държава, а коптор – не народ, а мърша!
02-04-2014, 09:31
Автор:Мариян Тончев
Още по Темата:ЕРП-тата на съд, министърът и той!
Некадърност и високо напрежение
Долу ръцете от четвъртата власт!
Див популизъм и правителствен онанизъм
Когато маските падат и петната се измиват
Партиен интерес и нашественик с фес
Тази сутрин ефирът на „Тази сутрин“ за eн-ти пореден път ни събуди с новината за поредното покушение срещу представител на четвъртата власт. След ужасния инцидент, сполетял заместник-главния редактор на в-к „7 дни спорт“ – Владимир Зарков, нов атентат срещу журналист даде да се разбере, че свободата на на словото съвсем не е толкова неприкосновена както иначе добре е разписано в приетата преди 23 години Конституция.
През нощта подпалиха за втори път кола, собственост на Генка Шикерова, водещата от сутрешния блок на БТВ. Явно не си е взела поука и е редно да я предупреждават повторно. Може би третият път ще е фатален, действайки така както постъпиха с Владо Зарков. Само че няма да използват спрей. Ние сме бананова държава ако приемем уродливото за норма, ако търпим аморалното като нормално.
Но може би заслужаваме съдбата си. Каква бе реакцията по форуми и сайтове след нападението срещу спортния журналист миналата седмица? „Заслужаваше си го, хак да му е, нали знаем журналистите как се подпират по цял ден и взимат милиони!“ Язък за паметта на Данаил Крапчев, Пейо Яворов и още стотици, а може би хиляди велики българи упражнявали достойно своята професия.
Днес тя е смачкана, охулена и обругана. Живеем във време в което ако сложат Шикерова или Зарков на кладата дори и най-благите и тихички представители на обществото ще прибавят съчки в огъня. Защото сме лицемери, защото за нас всичко е на принципа: „Да не е на моята глава, а ако дойде – ще му мисля!“ И това издава до колко сме цивилизовани.
Белег за развитост на една държава, на нейните граждани е отношението към две неща – хората в неравностойно положение и личните, граждански права и свободи. Ние сме доказали многократно, че не сме европейци ни по единия, ни по другия показател. Омерзението у нас е постоянна величина, а злобата затаена зад уж благата усмивка е рефлексия за битка с мизерното настояще.
Че настоящето е мизерно – ясно, но така няма и бъдеще. Поне докато не започнем промяната от самите нас – пък после политици, прокурори, полицаи и тем подобни.