Вчера  привечер  неизвестен  изверг  нападна заместник-главния  редактор на  в-к "7 дни спорт" – Владимир Зарков. Атаката не бе извършена по случаен начин, даже напротив. Атентаторът се опита да остави без зрение един от най-добрите ни спортни журналисти, да вземе хляба от ръцете му, да отнеме възможността да храни себе си и своето семейство.

А какво толкова направи Зарков? Кому и как накриви с труда си в спортния ежедневник? Ще кажете това не е политика, не са чак такива интереси. Преди години се говореше под сурдинка, че може би има мотиви за гнусните посегателства срещу журналистите Ани Заркова и Огнян Стефанов, но как спортният репортер с анализите си за една игра заслужи лютивия спрей в очите?

Отговорът се крие в гузната съвест на президенти и псевдофутболни ръководители, на които очевидно не изнася истината всекидневно описвана от Зарков в ежедневния печат. Някой реши да ни връща в 90-те, когато пишещите братя бяха заплашвани, бити и вкарвани по багажници от силните на деня. Да, ама не!

Номерът им вече няма да мине, защото живеем в държавата-членка на Европейския съюз, а година не е 1994-та, а 2014. Ако наистина има гилдия, ако журналистите малко от малко ценят труда си, днес ще са на протест пред МВР с искане Йовчев и Лазаров в 24-часов срок да заловят извършителя или да си ходят. Какво ни остава в противен случай на нас, гражданите на тези 111 хиляди квадратни километра, щом за спорт даже не можеш да пишеш свободно.

Основната победа на СДС и опозицията в преговорите с Луканов и Лилов на Кръглата маса бе връщане свободата на словото и печата, правото свободно да изразяваш мнение и позиция. През годините криво-ляво успяхме да се преборим за това право на практика, не само на база устна договорка. Това право отново е нарушено, то е под заплаха.

Дано да се обединим поне за тази кауза, не че не е важно опазването на природата или квотите в ЦИК. Но ако загубим правото за едното, няма да можем да говорим за другото.