Отбелязваме 130 години от създаването на химна „Върви, народе възродени“. По-рано днес областният управител на Русе Анатоли Станев, кметът Пенчо Милков и председателят на Общинския съвет Иво Пазарджиев положиха цветя пред паметната плоча в Русе на автора на текста на химна на българската просвета. Текстът е публикуван за първи път в сп. „Мисъл“, кн. 9–10, 1892-а. Оригиналното заглавие е „Кирил и Методий“ с подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн“.

Написването на стихотворението за Кирил и Методий става спонтанно за една нощ на 15 април 1892 година в Русе. На сутринта дава текста на своя колега по музика Атанас Паунов с молба да създаде подходяща музика, да го разучи с учениците и те, пеейки го, да манифестират на празника. Обаче музиката не отговаря по дух и израз на съдържанието и химнът остава само стихотворение. Това продължава до 1901-а, когато Панайот Пипков, учител по музика в Ловеч, не написва на един дъх върху черната дъска запомняща се музика, която напълно подхожда на творбата на Михайловски.

Не много популярен факт е, че от есента на 1888 година до изселването си в София през 1894-а Стоян Михайловски и съпругата му живеят в къщата на тъста си Георги Петрович на тогавашната улица „Белчев“, а днес „К. Димчев“, намираща се точно зад Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. Именно там Стоян Михайловски съчинява текста на химна „Св. св. Кирил и Методий“. Къщата, в която Михайловски е живял с Райна, отдавна не съществува. Тя е съборена и на мястото й е издигнат четириетажен жилищен блок, където се намира и паметната плоча. Недалеч, буквално на няколко минути пеша, е друга сграда, свързана с русенския период на Михайловски и учителстването му в Мъжката гимназия - СУ „Христо Ботев“.