Първият треньор на майка и спасява най-добрата ни джудистка от езикова гимназия

“Не бързам. Ще изпълня всяка точка от програмата. Да, липсва ми татамито, но олимпиадата е над всичко. Тази олимпиада е голямата ми мечта. Аз съм такъв човек, като си наумя нещо, го правя. Дори ако искам и сама да се откажа”, започва най-добрата ни джудистка Ивелина Илиева. Тя е вече на лагер в Грузия, но само заради тръпката да е с отбора, пише "24 часа".

“Знам, че ще ми е тежко да издържа да не се сборя, но съм сигурна, че ще издържа. Искам в Токио, здрава”, допълва тя. Ивелина (в средата) на награждаване с министър Кралев, който и помогнал за лечението. Вдясно е и шефът на федерацията Румен Стоилов.

През февруари нейната олимпийска мечта е на път да се изпари.

Лекарите са категорични - скъсана предна кръстна връзка на лявото коляно. И предлагат операция. Същото като преди 4 години. Тогава къса сухожилие. Оперира се и след три седмици се връща в джудото. За да стане контузията доста по-тежка и така да изпусне игрите в Рио де Жанейро.

Тогава за първи път отива в клиниката на Швейцарския олимпийски комитет, където се хващат за главата. Оказва се, че времето за рехабилитация от подобна операция е три пъти по-дълго от това, което са казали в България.

Ивелина (в средата) на награждаване с министър Кралев, който и помогнал за лечението. Вдясно е и шефът на федерацията Румен Стоилов.

“Беше страшно. Никой не извади и стотинка. Моят треньор Свилен Скерлев тръгна да събира парите от приятели и познати. Бяхме на ръба да ни изгонят. Добре, че той имаше едни приятели там, при които останах. Всички ме бяха отписали. Върнах се, взех сребро от европейското и същите тези хора, които ми казаха, че няма пари за мен, първи се наредиха на летището да ме посрещнат. Все пак им бях осигурила бюджета за годината”, обяснява Ивелина. Сега положението е съвсем различно. “Благодарна съм изключително на министър Красен Кралев, който веднага реагира и отпусна пари за лечението ми. И сумата не е никак малка, близо 40 000 лева. Благодаря на федерацията в лицето на Румен Стоилов и Даме Стойков, които също много помогнаха. Министър Кралев няколко пъти лично се интересуваше от това как върви възстановяването ми. Такива хора са безценни за българския спорт. Искрено им пожелавам успех на изборите”, допълва Ивелина.

Първите две седмици в Швейцария са най-трудните, защото просто не са останали мускули на крака. И след възстановявянето им започва стъпка по стъпка - трамплин, земя, подскоци. В момента нищо не я боли. Но не трябва и да се бърза.

“Лекарят и физиотерапевтите в клиниката бяха изключително щастливи. Не били виждали толкова бърз прогрес при такава контузия. Работих здраво, сега остава да дойде само краят на април. Спокойна съм, защото квотата ми е осигурена, но все пак наблюдаваме какво се случва в категорията”, обяснява тя.

В клиниката чупи всички световни рекорди на няколко упражнения на специална машина, която е свързана с цял свят. “Дори един швейцарски скиор, който също се възстановява от тежка травма - счупени фибула и тибия, дойде специално да види техниката ми, защото му трябвала. И се вцепени, като разбра, че съм джудистка”, допълва с усмивка Ивелина.

Попада в спорта по наследство. Майка и Петя, която е медицинска сестра, е тренирала този спорт. Батко и Димитър - също. Баща и - Илия Илиев, който почина миналата година, е един от най-добрите футболисти на “Хасково” от времената, когато от този отбор трепереше половин България.

“Всъщност започнах със спортна гимнастика. Но клубът бе закрит. Така отидох в залата по джудо. Вероятно ми е било писано, защото от малка все с момчетата си играех. Пък и джудото е много интелигентен спорт”, обяснява звездата ни.

Има късмет да попадне при треньора на майка си Продан Проданов. Който в крайна сметка я спасява от... езиковата гимназия. “Мама бе категорична, че отивам там. И не я интересува нищо друго. Но уважаваше прекалено много треньора си. Аз вече бях спечелила два пъти силен турнир в Австрия. Дойде у дома и отсече, че това момиче ще учи само в спортното и никъде другаде. Така останах в джудото”, обяснява Ивелина.

В Швейцария с лекаря си Фройлих се видяла един-два пъти. През останалото време била в ръцете на физиотерапевтите. “Много хора в България подценяват работата им в България, но тези хора правят чудеса. Сега нямам никакви проблеми и само очаквам да се върна в състезанията”, допълва тя.

Източник: 24chasa.bg