За пета поредна година врати отвори лятната работилница „Сръчковци“ в Ценово

За пета поредна година врати отвори лятната работилница „Сръчковци“ в Ценово. Инициатор за събирането на децата е читалищният секретар на НЧ „Христо Ботев“ Веска Димитрова. До началото на учебната година момичета и момчета ще овладяват не само основни принципи, но и  тънкости, в готварството, ще творят с природни материали, ще рисуват върху текстил с пръсти, ще моделират с глина накити и украшения. Организаторите предвиждат и инкрустиране върху дърво и изработване на силиконови фигури. В групата се включиха и двама братя от Франция, дошли при баба и дядо за времето на лятната ваканция. Тази година занятията се провеждат в залата на пенсионерския клуб „Млади сърца“. Причината е, че участниците могат да използват уредите за приготвяне на храна.

Първата сбирка беше посветена на една от традиционната за трапезата на българина храна – хляба. Единадесетте деца с интерес се включиха в приготвянето на питка. Под ръководството на Росица Цветанова малките кулинари се учеха да пресяват брашно, да месят тесто и да усукват косите със сирене. След като питката беше опечена всеки с интерес и ентусиазъм успя да опита от кулинарното си произведение. Повечето от група не скриха намерението си в близко време да изненадат своите близки с домашна питка.

„На следващата сбирка предвиждаме да научим децата да точат. По-късно ще се опитаме да подредим и баница. Своеобразната кулинарна академия ще приключи с приготвянето на макарина – едно от традиционните ястия за региона. Предвиждаме в края на лятната работилница да подредим изложба с изработените арт предмети и да поканим много гости“, разкри част от бъдещите планове Веска Димитрова.

В края на първата сбирка сръчковците от Ценово бяха единодушни, че за приготвянето на питка се изисква не само желание, но и много любов. Един от съветите, които ще запомнят за цял живот е, че тестото се „удря“ поне сто пъти в масата, за да бухне като планина. Малко поизцапани с брашно, всички си тръгнаха с настроение и нескрито желание да могат да приготвят поне част от гозбите на баба.