Днес кирилицата е най-дълбокият печат на колективната ни идентичност

24-ти май е възторжен и паметен ден! На този ден ние се прекланяме пред магическата мощ на писаното слово."Букви хукват през страниците, духовни бранници, които напредват в строен строй и провалят прокобата на времето, брава на всяка забрава. Така се ражда книгата, паметник на паметта". Тези думи изрича преди години Петър Увалиев -  един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през втората половина на ХХ век.Славянската  писменост е уникален духовен подвиг! В един суров и изстрадан свят светите братя равноапостоли Кирил и Методий показват какво означава да бъдеш воин на духа. Засятото от тях семе попаднало на благодатна почва и покълнало.

Славянската  писменост е нашият исторически белег!Народите  преуспяват тогава, когато редом до възвишения учител  застанат прозорливият владетел и преданите ученици. Само тогава писмеността се  превръща в книжнина – в  духовен продукт и колективно богатство. В средновековна  България това се случило. Историческата действителност е благосклонна към нас – получили смe книжнина на роден език по-рано от много други европейски народи. Нашите прадеди преумножават този дар и го предават на други народи, превръщат го в „свещен език” на други култури. България е била велика и могъща, била е страдаща и слаба. Едни български владетели завоювали територии, други ги губели, но духовната територия, която двамата братя завоювали за нас, никой не могъл да ни отнеме.

Днес кирилицата е най-дълбокият печат на колективната ни идентичност. Тя е  послание да развиваме културата на уникалното в света на глобалното, да обогатяваме  Европа с нашето културно-историческо наследство. В съвременния свят, в  който  имаме  пълната  свобода  да  съчетаваме  различни  идентичности в себе си, ние  можем да бъдем едновременно и българи, и европейци, и граждани на света. Да развиваме и обогатяваме езика като хранител на смисъл и значения и да  пазим жив пламъка на духовното безпокойство!

Честит 24-ти  май!