Драматичен театър „Сава Огнянов“ гостува с постановката „Жулиета“ в София

Животът

18-03-2017, 13:32

Снимка:

ДТ "Сава Огнянов"

Автор:

Русе утре

Всичко от Автора

Още по Темата:

Директорът на театъра Орлин Дяков номиниран за наградата за драматургия

По повод номинациите за „Икар"

На 20 март, от 19 ч., Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе гостува с постановката „Жулиета“ в Младежки театър „Николай Бинев“ в рамките на Софийски театрален салон 2017 г., по повод номинациите за „Икар“ 2017 г. за режисура на Боян Иванов и за мaйсторско техническо осъществяване.

 

Изповед на една жена от средата на ХХ век.Място: Румъния – след бурните политически събития през 1956 година. Барака, пригодена за затвор на лица, извършили антиправителствена дейност. Лица, надигнали глас срещу политическите режими на тоталитаризма, обявили се дръзко срещу обезличаването на човешката личност.

Това е само конкретният социално- фабулен пласт на изповедта на Жулиета. Но тази изповед тръгва и полита далеч над случката, времето. Получава се богата полифонична музика на словото и действието, в което има много любов и страст (подобна на тази от Жулиета в трагедията на Шекспир), силен вик за уважение достойнството на личността (отново подобно на Жулиета), болезнено стремление да бъдеш до любимия човек в най-екзистенциални ситуации. В пиесата възниква неусетно размисъл за това, че независимо от жестокостта на връхлитащите те исторически събития трябва за пазиш собственото си „Аз”, собствената си чистота и искреност към свети неща – Любов, Отечество, Хуманизъм. Трябва да бъдеш – Човек.

„Жулиета” – един спектакъл, в който словото, мултимедията, визията на сценографията, пластиката на три актриси образуват атмосферата на кардиограмата на времето от средата на ХХ век – времето , когато власт и любов, власт и човешко достойнство влизат в трагично единоборство.

 

ЖУЛИЕТА. На другия ден трябваше да излезем на плаца./А аз рухнах./От двете страни ме крепяха децата/най-малкото стоеше пред мен и ме окуражаваше/Мен гледай мен мен мен/Духаше вятър въртеше праха на пустата/ а мен изведнъж ме вдигна една фуния/ и ме понесе/полетях над лагера/ а децата щастливо махаха след мен/ Рухнах

 

Режисьор: БОЯН ИВАНОВ,

Художник: ЕЛИЦА ГЕОРГИЕВА,

Хореография: ТАТЯНА СОКОЛОВА,

Видеомапинг: ТОДОР ТОДОРОВ,

Музикална картина :S.U.S.F.

Участват: ПЕТЯ ВЕНЕЛИНОВА, РАЛИЦА КОНСТАНТИНОВА, ЯСЕНА ГОСПОДИНОВА.

 

Боян Иванов е от изявените съвременни театрални режисьори, извоювал си творчески авторитет както с постановките си в България, така и в чужбина.

Роден е в Плевен. Завършва специалността „Театрознание” с НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” – София, в класа на проф. Николай Йорданов. По-късно специализира режисура във Висшето училище за музика и сценични изкуства във Франкфурт на Майн (Германия), в майсторския клас на проф. Ханс Холман.

Постановките му се отличават с модерна визия и остра съвременна рефлексия на героите, ярък театрален рисунък, чрез който се изтласкват на преден план актуални социални проблеми на времето ни. Важен момент в неговите постановки са метафоричните обобщения за света, както и силните философско-нравствени внушения.

Поставял е спектакли е престижни театри в България и чужбина.

Като гост-режисьор има постановки в Германия, Украйна, Македония. Участвал в редица театрални лаборатории, уоркшопове и др.

В Русенския театър е поставил спектаклите „Луда крава”от Джон фон Дюфел (2005), „Лека нощ, мамо” от Марша Норман (2009), „Деликатно нещо е душата” от Димитър Динев (2010), „Следобедни игри” от Рома Майо (2014).

На 13 септември 2016 г. е и премиерата на неговата постановка „Жулиета” от Андраш Вишки



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов