Пътуват хора над 55 години, нямат какво да купят за спомен от България

Резултати от проучване на състоянието на туризма по Българското Дунавско крайбрежие бяха представени днес в Русе. То е извършено от учени от катедра „География на туризма“ на СУ „Св.Климент Охридски“ - проф. Васил Маринов, доц. Марияна Асенова и доц.Вера Николова.
Проучването е осъществено съвместно с Министерство на икономиката и енергетиката и е възложено от Германското дружество за международно сътрудничество (GIZ), като част от проекта „Насърчаване на икономиката и заетостта“, стартирал през 2013 г. Основната цел на проекта е  да стимулира развитието на туризма по поречието на р. Дунав като окаже техническа и експертна помощ за администрациите (национални и местни).
Общо около 60 студенти са посетили общините Видин, Белоградчик, Свищов, Русе, Тутракан и Силистра за провеждане на интервюта с представители на местните власти и пристанищните администрации, на туристическия бизнес, неправителствения сектор и други заинтересовани страни. Анкетното проучване обхваща круизните туристи и другите посетители на туристическите атракции в района, както и местното население.
Проучването генерира значителна по обем количествена и качествена информация за круизния туризъм по българския участък на река Дунав, която след приключване на аналитичната фаза ще позволи реална и обективна оценка за степента на неговото развитие и за основните проблеми. Междинните резултати и наблюдения очертават ниската му ефективност в момента, разкриват причините за съвременното състояние и насочват вниманието към необходимите мерки за бъдещото му развитие.
Икономически влияния:
•    Висок дял на еднодневните посетители;
•    Задоволителен среден разход на ден както на туристите, така и на еднодневните посетители;
•    Кратък среден престой на нощуващите туристи;
•    Сравнително висок дял на използваните местни продукти, храни и напитки;
•    Нисък дял на заетите в туризма, малък обем на туризма.
Социални и културни влияния:
•    Все още слаб туристически натиск върху местното население;
•    Местното население все още не усеща икономическите ползи от туризма, но има положително отношение и отчита ползите за съхраняване на местната идентичност, на културното и природното наследство;
•    Туризмът е феминизиран отрасъл, с висок дял на заетите жени, вкл. на управленски позиции;
•    Все още значителна част от обектите не са пригодени за използване от хора с ограничена подвижност.
Екологични влияния:
•    Няма удобен обществен транспорт за достигане до дестинацията, поради което туристите основно използват личен автомобил;
•    Много нисък дял на посетителите, които в дестинацията използват за придвижване велосипед, местен обществен транспорт и/или пеша;
•    Между 9% (Видин) и 31% (Силистра) от територията на общините е в обхвата на защитени зони по НАТУРА 2000;
•    Туристическите предприятия по-масово прилагат мерки за пестене на вода и енергоспестяващо осветление, около половината са въвели разделно събиране на отпадъците, но малко използват възобновяеми източници на енергия и рециклирана вода.
Предварителните резултати от проучването за круизния туризъм позволяват да се направят следните констатации:
•    Въпреки че разполага със значителен потенциал, дунавското крайбрежие на България е малко познато като круизна  дестинация, в сравнение с останалите дунавски страни и обемът на круизния туризъм е малък. Ползите за местните общности са ограничени не само заради краткия престой, но и заради липсата на предлагане на подходящи (автентични) продукти, трудностите с обмена на валута и – не на последно място – трудности с комуникацията (местните търговци не говорят чужди езици, особено във Видин);
•    Пристанищата, които са предпочитани за акостиране на круизните кораби са Видин, Русе и Свищов (с малки изключения Силистра и Никопол) като само в първите две туристите имат възможност да пребивават за известно време в посочените градове;
•    Пристанищната инфраструктура в проучените дестинации не е в добро състояние. Предлагане на допълнителни услуги в района на пристанищата и понтоните почти липсва. Липсата на добра информационна осигуреност - ТИЦ на пристанищата, указателни табели и информационни материали на английски език, рампи и добре поддържани подстъпи към вътрешността на градовете, е част от слабите страни на круизните пристанища;
•    Навсякъде се декларира желание за активизиране на дейностите по по-активното участие в проекти за подобряване на инфраструктурата и атрактивността на дестинациите, особено на пристанищните зони. Но липсват достатъчно креативни решения за адекватно използване на крайбрежните зони за туризъм и отдих. Почти всички представители на бизнеса и на местното население не виждат реален стремеж за подобряване на състоянието. По-голямата част от местните власти от своя страна се оплакват от проблеми, свързани с периферността, отдалечеността и липсата на интерес от централната власт към тези райони;
•     По-голяма част от местните културни институции не са активни в предлагане на допълнителни услуги, предназначени за туристите и в частност за круизните туристи. Изключение е фолклорен ансамбъл „Дунав“ във Видин. Наблюдения за структурата и поведението на туристите
o    Преобладават възрастни хора – над 55 г.;
o    Значителен е делът на посетителите от страни, които по принцип не са характерни за България (САЩ, Канада, Нова Зеландия, Австралия);
o    Проявяват силен интерес към религиозни и исторически обекти, както и към обекти от близкото минало, които илюстрират любопитния за тях тоталитарен период;
o    С удоволствие общуват с младите хора;
o    Оплакват се от липсата на удобства на пристанищата и подстъпите към градските части, липса на тоалетни, на бюра за обмяна на валута и др. под., както и от липсата на информация на подходящ език;
o    Много от туристите смятат, че свободното време на сушата е много ограничено;
o    Рядко купуват нещо, но често това е защото няма какво интересно да купят или защото нямат достатъчно време. В отделни случаи се правят разходи от няколкостотин евро;
o    Много държат на качеството на екскурзоводското обслужване и са силно зависими от информацията, която им предоставят екскурзоводите.