Честваме влизането на Христос в Йерусалим

Цветница е подвижен християнски празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден. Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос пристигнал в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещнали тържествено с маслинови, лаврови и палмови клонки, разстилали дрехите си пред него и викали: “Осанна на Сина Давидов!”

Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Куклинден и тази година той е на 12 април. Сутринта всички отиват на празничната литургия с върбови клонки и китки от пролетни цветя и здравец, които свещеникът освещава. Върбовите клонки символизират клонките, с които Иисус Христос бил посрещнат в Йерусалим.

След църквата осветените върбови венчета, “четената върба”, отнасят вкъщи и поставят под домашната икона. Вярва се, че прекадената върба има предпазна сила и се приема за лековита. С нея през годината баят против уроки и болести по децата и домашните животни. Когато през лятото се зададе градушка, изнасят върбовите венчета и гледат през тях облака, като изричат заклинания, за да прогонят стихията.

В Странджа по време на жътва жътварките си слагат венец от тази върба на главите против главоболие

На Връбница се изпълнява и последният от пролетните момински обичаи - кумичене, кумичкане. Лазарувалите предния ден (Лазаровден) моми отиват на близката река, като всяка носи върбово венче, китка от цветя или малко хлебче, което наричат “кукла”, увити в чист месал. Когато стигнат на реката, момите се залавят и играят хоро, като пеят обредна песен. После се подреждат една до друга на брега на реката и всяка пуска по течението своя знак - китката, венчето или хлебчето.

Чието венче излезе най-напред по реката, тази мома се провъзгласява за “кумица”, “кръстница” на лазарките и е обект на всеобщо уважение и почит. В някои села на Карнобатско кумиченето става с ладийки от папур - царевични листа. Всеки момент от обичая кумичене се придружава от обредни песни с любовен характер. На връщане от реката момите пеят песни и носят на ръце - “на столче” избраната кумица. Когато стигнат до дома на кумицата, девойките се спират на портата, а родителите й ги посрещат с почерпка. После връзват люлка, на която всяка мома трябва да се залюлее, но най-напред е кумицата.

По стара традиция момите “говеят” пред кумицата и престават да й говорят

както булката не разговаря със свекъра и свекървата си в продължение на 40 дни след сватбата. На третия ден на Великден лазарките гостуват у своята кумица, а тя ги гощава с червени яйца и баница. Така тя символично им прощава и те вече могат да разговарят с нея. Празничният лазарски комплекс завършва с богата трапеза. С пролетните момински обичаи девойките демонстрират новия си социален статус и годността си за встъпване в брак. Лазаруването, боенекът и кумиченето носят белезите на древните посветителни обичаи, които са имали за цел да подготвят социалния преход на момичето в девойка за женене.

В пролетните момински обичаи е заложена и идеята за осигуряване на плодородие, здраве и всеобщо благополучие. Според българските народни схващания и представи момите, които не са играли в тези пролетни обичаи, най-лесно могат да бъдат залюбени от змей. Кумиченето се прави, казват старите хора, за да запази момата от змея: която мома се кумичи, нея змей вече не може да я грабне. Привечер на Връбница на мегдана в селото за последен път се играе лазарско хоро. Накрая към него се присъединяват и момците и други девойки и сключват хорото - първото сключено хоро след великденските пости.

В Североизточна България вярват, че на Връбница “разпускат, пущат умрелите”, т.е. те излизат от гробовете си и очакват близките си да им донесат нещо. Затова на предния ден – на Лазаровден, се прави Лазарска душница. Жените прекадяват и преливат гробовете на близките си с вино и раздават жито и обредни хлябове, приготвени без мазнина. На Връбница преди изгрев жените отиват на гробища с върбови клонки, които забиват до гробните паметници. Запалват огън от царевични стъбла и оплакват мъртвите.

Празникът Цветница е през периода на постите, но се разрешава консумация на риба. Денят се приема за празник на цветята. Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, храсти, дървета. След Цветница започва Страстната седмица - дните на Христовите страдания преди Възкресението.

Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави празничната Света Литургия за Цветница в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски" в неделя. В неделя е празникът Вход Господен в Йерусалим - Цветница, Връбница, Вайя. Началото е от 9.30 часа.

Според родната статистика на Цветница празнува една пета от българите. Здравки и Виолети, Рози и Розалии, Цветанки, Цветелини, Цветослави и куп още цветни имена честват един от най-популярните християнски празници.

Жените, наречени на цветя, макар и с някои изменения в името на бабата, са около десет на сто от българите. Още толкова са и мъжете. Най-популярното дамско име на цвете естествено е Цветана, дублирано с Цветелина, но то се конкурира с Маргарита за първото място в класацията. Дамите с имена на цветя, казват специалистите, винаги са на челни места и са властвали над десетки мъже. Като започнем с кралица Маргарита Наварска (кралица Марго от популярния роман на Дюма) независимо, че името й означава “бисер”, по нашенски тя е цветето маргарита.

Всеки може да продължи списъка с имена на хора на цветя, които са около него и са важни за него. За миг в този чуден ден да помисли за тях и да им пожелае на ум, с думи или с малък жест “Честити имен ден!” защото когато даваме радост на хората около себе си света става по-хубав!

На Цветница имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя и произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Елица, Елха, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Ралица, Роза, Росен, Росица, Теменуга, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Явор(а), Ясен(а), Ясмина и мн. др.

Честит празник!