Защо се налага да внасяме генетичен материал?

За да се избегнат евентуални бъдещи кръвосмешения, правилото в България е, че един донор може да бъде баща не повече от три пъти за разлика от Холандия, където заради по – големия брой на населението един донор може да бъде баща не повече от 25 пъти. Правилата са приети с цел да се намали вероятността заченатите по този начин деца да се срещнат случайно след години и несъзнателно да извършат кръвосмешение.

Друг важен въпрос, който често си задаваме – може ли да се установи самоличността на хората, участващи в процеса на инсеминация и има ли вероятност те да се познават?

Няма как...Донорът е записан с един идентификационен номер и неговата самоличност остава завинаги занонимна за вас, но лекарите проверяват неговите роднински връзки, за да бъде избегнато евентуално кръвосмешение.

Специалистите предупреждават нуждаещите се да не се обръщат към случайни клиники или лаборатории, от които не са получили гаранция за качеството на материала и за начина на съхранението му.

Мъжете са най-активни на 30-годишната възраст.

Тогава в 3 ml сперма, което е около 1 чаена лъжичка, се съдържат около 300-500 милиона сперматозоида. България разполага с най-качествения генетичен материал в света! Защото сме наследници на траките, на Римската империя, на Византия, на три Български царства, на Отоманската империя и на всички завоеватели, търговци и пътешественици, които са преминали през нашия регион.

Според Британската служба по раждаемостта (BFS), премахването на опцията за анонимност на донорите на семенна течност през 2005г., вероятно е довело до липсата на доброволци, което предизвика най-сериозния недостиг на сперма във Великобритания от десетилетия. Някои от клиниките във Великобритания са започнали да внасят замразена сперма от Дания, САЩ и Испания.

Повечето хора мислят, че Дания е най-големият износител на сперма в света, защото датчаните са красиви, високи, руси и синеоки.

Това ,обаче, не е единствената причина – шведите, например, също имат сини очи и руси коси.

Датската физика е обяснение само на пръв поглед. Отговорът е главно в законите на Дания, качеството на процеса на дарение, както и цялостното отношение към донорството. Една от най-важните причини датчаните да бъдат предпочитани донори е двойната анонимност. Съгласно датските правила и дарителят, и родителите могат да останат анонимни. За сравнение, по силата на шведското законодателство децата имат право да знаят кой е баща им. В държави като Швеция, Норвегия, Финландия, Холандия и Австрия донорите трябва да се регистрират.

Анонимното даряване е незаконно, което води до недостиг на донори в тези страни. Освен това в повечето страни изкуственото осеменяване на самотни майки и лесбийки е забранено, докато в Дания то е позволено. Дания е дом на най-голямата банка за сперма в света. Тя влиза в книгата на рекордите "Гинес" за 2000 г. като световен първенец. Тази Спермобанка продава генетичен материал на клиники в над 60 държави и има регистрирани над 12 хиляди бременности от 1991 г. насам. Фиксираната цена за дарение е 300 крони (79 лв.). В някои частни клиники тя достига до 500 крони (132 лева). За да получи горепосочената сума от 300 до 500 крони, донорът трябва да дари 10 доброкачествени проби.

Бебето, заченато по такъв начин не бива да буди никакво съмнение.

Именно липсата на подходящи материални стимули и възпитанието са в основата на ниската активност на донорите на сперма в България, за разлика от държави като Дания, за които вече споменахме. Остава да се таим надежди, че докато държавният механизъм подобри методите си и обществото преосмисли нагласите си, в България няма вече да е израснало едно ново поколение - високи, с по - бяла кожа, руса коса, сини очи ... и с по-либерални виждания за живота.