Вдигат възрастта, за да компенсират липсата на органи

Промяна в стандарта за трансплантация ще позволи и 70-годишните българи да даряват органи и така да помогнат на болен. Това съобщи вчера по време на конференция в болница „Св. Екатерина” шефката на Изпълнителната агенция по трансплантации д-р Мариана Симеонова.

„Нуждата от органи се увеличава. Това е световна тенденция. Но у нас ситуацията е повече от трагична, затова се налага да разширим критериите за потенциални донори”, обясни д-р Симеонова. Тази корекция вече била направена във всички европейски държави, за да се компенсира този недостиг. Досега за „стандартен донор” се считаше човек в мозъчна смърт, който е на възраст между 10 и 39 г., без медицински противопоказания и с добре запазени органи.

„Новите критерии ще залегнат в медицинските стандарти по трансплантология, които се разработват в момента”, уточни шефката на ИАТ.

По думите й другите предприети мерки са за увеличаване на броя координатори в реанимациите. В момента у нас има 24 донорски бази, като само един лекар е обучен в търсенето на потенциални донори. „Сега предлагаме координатори в тези клиники да са поне двама, с технически сътрудник, който може да е и медицинска сестра с опит”, обясни още д-р Симеонова. Тя подчерта, че има осигурено финансиране за заплащането на извънредния труд на тези медици. Сега трябвало системата да заработи, за да стигне до тях този финансов стимул.

„Работата на координаторите е изключително тежка”, подчерта шефката на ИАТ. Освен да констатират мозъчната смърт, лекарите трябвало да се изправят пред роднините и да им обяснят възможностите за даряване на органите на пациента. У нас в такава ситуация близките могат да се нахвърлят с юмруци върху него Не била изключена и вероятността да го съдят. „Проблемът е в недоверието към работата на специалистите. Хората смятат, че за близкия им не са положени всички грижи или че апаратът се изключва, за да се вземат органите му”, отчете д-р Симеонова, която, преди да поеме агенцията, бе анестезиолог във ВМА.

Оказва се, че не само обществото, но и самите здравни работници имат големи пропуски в информираността си относно трансплантациите. „Преди време имахме донорска ситуация в Трета градска болница в София.

Пациентът бе идеален, но роднините му, които бяха медицински лица, категорично отказаха да дарят органите му”, сподели шефката на ИАТ. В обществото ни битувало схващането, че се върти някаква търговия с органи и затова избягвали този хуманен акт.