Не за първи път либертарианци и синдикалисти преплитат шпаги в национален ефир. Става дума за сутрешния скандал в „Нова“ между президента на КНСБ и Владимир Каролев. Вярно е, че Пламен Димитров и съветникът на Лукарски малко претоплиха вчерашната манджа със старите дъвки. А и съвсем откровено преиграха с махленския си скандал – вероятно разчитаха да се докажат пред някого с пламенната си и енергична позиция в защита на стария теоретичен спор: повече или по-малко държава в икономиката.
Дискусия стара колкото света или по-скоро датираща от Кейнс/Фридман та до наши дни. Анализ станал дълбоко актуален след провала на крайното либертарианство, на който станахме свидетели в годините на световната икономическа криза. Аз съм против комунистическото планово стопанство, но и свободата (в икономиката и във всички други сфери на обществения живот) следва да има разумни граници, иначе добре знаем се изражда в слободия.
Правителството трябва да бъде активно в криза и добър регулатор когато са налице подем и растеж. Проста истина описана от всички класици на политикономическата мисъл. Като поклонник на тази наука ще установя с тъга, че нашите политици или са невежи, или четат научните трудове като Дявола Евангелието. И всеки пее своята песен, без да осъзнае, че България има оправия само ако получим добър синхрон в хор, солисти имаме от 90-та насам, но отборът куца. Затова и сме най-бедни в Европейския съюз. Всичко останало е следствие от липсата на правила и адекватна държава според различните ситуации в международната политическа конюнктура.
Нещо като поведението на човек. Няма как винаги да се държиш по един и същи начин с всичко и всички. Икономиката и държавата са илюстрация на човешкия живот, рисуват картини от битието на всеки един индивид. Нищо странно – нали общественият договор, който ни свързва в рамките на една територия е израз на лична воля прераснал в колективен акт.
Ще използвам още веднъж дедуктивния метод с плавния преход от теория към практика на настоящето изложение. Проблемите на осигурителния организъм не могат да се решат само от синдикати или от социалния министър. Нито пък с коментарите на институти или експерти. Време е за национална кръгла маса на която да решим какво точно да правим в пенсионната система. Която е в такъв дефицит, че сме застрашени след 20-на години изобщо да не изплащаме пенсии. Сега е времето за умуване, иначе докато умните се наумуват, лудите ще се налудуват и после вредата е за всички.