Андрей Новаков е най-младият евродепутат в Европейския парламент. Преди да заеме мястото на Томислав Дончев, който бе избран за вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика, най-младият представител в Европарламента бе  роденият през ноември 1987 г. Андерс Вистисен от Дания, който е в групата на Eвропейските консерватори и реформисти.

Андрей Новаков е роден на 7 юли 1988 година. Магистър  e по право. Евродепутат е в групата на ГЕРБ /ЕНП  и въпреки, че е само на 26 години му бе поверена отговорността да бъде член на Комисията за регионално развитие и заместник в комисиите по бюджети и бюджетен контрол.
В интервю за Bulgariautre Андрей Новаков коментира работата си като евродепутат и задачите, които си поставя, предимствата, които членството в ЕС дава на България, развитието на регионите и преодоляването на младежката безработица

Как приемате това, че сте най-младият евродепутат? Смятате ли, че ще ви донесе позитиви, защото младостта е символ на енергия  и  новаторство, но и в същото време на известна неопитност ?

Аз приемам младостта като един от най-големите ми стимули за работа. Нека да дам няколко примера. Много от новоизбраните депутати след изборите в Украйна са на възраст около и дори под 30 години. Именно на тях разчитат украинците, когато говорят за бъдещето на страната си. Външният министър на Австрия, Себастиан Курц, е на 28 години. В Канада 20-годишен стана депутат, а в Съединените щати 22-годишен бе избран за кмет. В Швеция през 2010-та година 18-годишен бе избран за депутат в парламента. Има и много други примери в световната политика. Това е все по-често срещана реалност. И все повече млади хора се появяват в политиката, в бизнеса, и в науката. Така например 14-годишен юноша във Великобритания работи успешно по създаване на термоядрен реактор, като се превърна в най-младия в историята, постигнал такова нещо. 15-годишен в Съединените щати наскоро откри нов начин за ранна диагностика на рак на панкреаса. Дълбоко убеден съм, че да си млад означава повече предимства, отколкото недостатъци. Както в живота, така и в политиката не е важно на каква възраст си, дали си мъж или жена, християнин или мюсюлманин. Важно е какъв човек стои зад това. Какви качества имаш и на какво си готов.

Атмосферата в ЕП не ви е чужда. Бил сте там и преди като стажант. Сега вече като евродепутат със сериозни отговорности как приемате институцията и възможностите, които тя предоставя на всяка една страна-членка?

Факт е, през 2011 бях стажант тук в екипа на Мария Габриел. Това e опит, който ми помага, наред с опита, който придобих през двата си мандата като заместник-председател на студентската организация на ЕНП – Европейските демократи студенти. Парламентът е много повече от трибуна. Той е възможност, която България трябва да използва максимално и съм сигурен, че стремежът на цялата ни делегация е такъв. Искам да припомня, че след Лисабонския договор, ролята на ЕП е още по-голяма, а това изисква много работа по същество от наша страна. Що се отнася до отговорностите – съзнавам какви са те и ще дам повече от всичко, за да отговоря на очакванията.

Членувате в едни от най-важните комисии  - за регионално развитие, за бюджети и бюджетен контрол. Доколко присъствието ви в тях може да помогне на България ?

Регионалното развитие е един от основните приоритети за страната. Ето защо основна задача за мен е с работата си да създам добавена стойност именно в този ресор. Разбира се това може да стане и при добра координация с българските институции, отговорни за отделните ресори – нещо, което вярвам, че ще бъде постигнато заради високия професионализъм на българското правителство и неговите членове. Нещо повече – повече от всякога Европа е на регионите. И с инструментите на политиката на сближаване хората биха могли да пипнат, да усетят европейската солидарност лесно. Прекрасни примери за това са десетките реализирани проекти по времето на първия кабинет „Борисов“ – като започнем от пречиствателните станции, минем през автомагистралите, парковете и санираните училища и детски градини. От друга страна бюджетът е неизменно свързан с кохезионната политика и респективно с регионалното развитие. Та, единствената успешна формула за работа, която виждам на този етап е умел баланс и максимални усилия от моя страна и в трите ресора.

Новото българско правителство залага големи надежди на помощта, която България може да получи от европейската солидарност. За да се случи това обаче, страната ни трябва да си върне доверието на европейските партньори. Това постижима цел ли е и какви са в момента настроенията в ЕП към България?

Видяхте какво посрещане имаше премиерът Борисов в Брюксел само преди няколко дни. Знаем още, че едва броени дни след сформирането на правителството средствата по ОП „Околна среда“ вече бяха „размразени“, а наскоро комисар Георгиева обяви, че същото следва и по програма „Регионално развитие“. Това е ясен знак, че доверието в България от страна на европейските институции отново се възстановява. В този ред на мисли тази цел е до известна степен постигната, но е процес, който трябва да бъде поддържан във времето с категорични резултати, които със сигурен, че страната ще покаже. Колкото до настроенията – съдейки по отношението на останалите колеги към нас българите, то настроението в ЕП спрямо България е повече от добро. Това пролича след срещата на премиера Борисов с председателя Шулц. Нещо, което бе блян през последната година и половина.

Един от сериозните проблеми, с които Европа и конкретно ЕП се бори в последните години е младежката безработица. Какви възможности виждате за преодоляването й?

Безусловно безработицата и особено младежката безработица е бич, както за страната ни, така и в Европа. Тя обаче е следствие от редица проблеми, тя е симптом, причинен от по-сериозно заболяване. Лечението, за мен, минава през структурни промени в няколко ресори, сред които и образованието. Защото отдавна в цял свят се търсят и се ценят уменията. Не само дипломите. За мен е ясно, че едни от възможните отговорите на този проблем е както насърчаване на младежкото предприемачество, дуалното образование,  облекчаване на административната тежест и бюрокрацията, особено за започване на нов бизнес и накрая, но не на последно място – креативна икономика. Тази, която създава огромна добавена стойност, добре платени работни места и е по-екологична в сравнение с традиционната индустрия. Ролята на държавата е да създаде условията. След това предприемчивите хора няма да питат за работни места. Те ще създават такива.

Как взаимодействате с останалите партии в групата на ЕНП ?

Рано е да кажа, поне от моята гледна точка. Но на този етап, съдейки от посрещането, което имах и декларираната готовност от повечето колеги за сътрудничество и отборни усилия, съм сигурен, че взаимодействието в групата ще е на високо ниво.