Знаем добре какво се случва когато дойде време да се разпределя държавният бюджет. Всеки иска, един се тръшка, друг ще протестира, а финансовият министър не дава на никого. Общо взето, така е в цял свят. Нищо драматично и нетрадиционно за дните в края на годината.

Чест прави на Владислав Горанов- досега удържа фронта, макар срещу него да скочиха като вълци дежурните профсъюзи с непрестанните искания за необосновано вдигане на доходите. Не ме разбирайте погрешно, разбира се, че заплатите трябва да се повишават, всички знаем че сме най-бедни в Европейския съюз.

Но това няма как да стане с декрети и заповеди. Няма как да работим в съвременните пазарни условия с методите на Владимир Илич и болшевишка Русия преди близо 100 години. И това е добре да се разбере не само от синдикалисти и икономисти. Редно е и политиците да се научат на по-малко популизъм и повече обективност в преценката. А с политиците и органите на реда – онези призвани да бранят Родината без израз на каквито и да са емоции. В самия край на веригата логично ще поставя върховния главнокомандващ – президентът на Републиката Росен Плевнелиев. Познахте ли какво навърза упоменатите от мен хубавци в горното изречение?

Ясно като бял ден – днешното им скачане на амбразурата срещу Министерство на финансите заради намаления армейски бюджет.

Нямам против земеделецът министър на отбраната, нито срещу Плевнелиев – подкрепих го през 2011г. Но този смешен плач за изживялата времето си войска е твърде налудничав. За какво ни е армия? С кого ще се бием? Нуждаем се от полиция, структура за помощ на населението при бедствия/аварии, жандармерия за опазване на реда. Точка по въпроса. За всичко друго си имаме партньори от НАТО.

Много по-добре да орежат още от бюджета на отбраната. И парите да отидат за образование. Защото там се генерира БВП и икономически растеж. Всичко останало е жалба по младост, рев и сополи за младостта преминала в малоумната казарма.