Заравяме си главите в пясъка, правим се, че такъв проблем няма

Работната седмица започна с шокиращ инцидент в една столична метростанция. Без малко новият месец да стартира с поредната жертва на самоубийствената мода, обхванала като чумна епидемия клетото ни общество. С разликата, че вече не се палят, а скачат под колелата на подземната железница.
Далеч съм от мисълта, че по този показател сме на първо място в Европа. Водачи в тази печална статистика са свръхзадоволените общества – като започнем със скандинавските държави и завършим с определени немски провинции. Така бе в началото на 21-и век. Скоро погледнах статистиките за суицидните случаи (официалният термин) и да ви кажа честно няма как да не сваля шапка на властите в горепосочените страни.
Проблем има, той е установен, след което са предприети спешни мерки на база консенсус в обществото и обща стратегия за справяне с бедствието. Какво има у нас? Някакви си дирекции в здравното ведомство, два-три доклада за десетилетие и четири предавания годишно когато медиите няма с какво да си пълнят ефирното време.
Заравяме си главите в пясъка, правим се, че такъв проблем няма, а той всъщност е напълно, ама напълно сериозен. И застрашава бъдещето на нацията. Така както спортният министър Кралев предприе вече мерки за нивото на двигателна култура сред подрастващите, така и Москов е редно да каже две думи как ще лекува психичното здраве на нацията.
Всичко това е част от грандиозната битка за овладяване на демографската катастрофа. Не знам дали осъзнаваме но сме изправени пред третата от най-важните битки в 1300-годишната история. Предците ни са издържали натиска на гърци и османци, не сме се претопили. Сега ние трябва да докажем, че знаем какво имаме в ръцете си, че осъзнаваме дълга, завещан от поколенията. И който трябва да завещаем на поколенията. А той несъмнено е един – спасяването на българската нация и българската народност.