Горещата политическа седмица завърши с неочакваното изгонване на двама депутати от парламентарната група на ДПС. Не че са кой знае какви политически фундаменти, далеч от цунамито предизвикано от денонощието в което Христо Бисеров от заместник-председател на Движението се превърна в гражданина Бисеров.

Сегашните черни овци имат доста по-бедна биография. Единият беше кмет на малка община в Разградско (Исперих), а другият – областен управител на Благоевград, срещу когото протестираха месеци наред в Пиринско. С какво мислите са толкова важни Муса Палев и Гюнай Хюсмен? Едва ли ще разместят кой знае до каква степен пластовете в 43-то Народно събрание, въпреки че вече се появиха коментари, съзиращи опит за структуриране на ново парламентарно мнозинство, с цел избягване зависимостта от доста непостоянния в политическите си тези Патриотичен фронт.

Категорично не съм съгласен с подобно съждение. ГЕРБ и коалиционните им партньори имат сериозен опит, едва ли биха рискували да разчитат на аморфната група нечленуващи (какъвто е точният термин) в парламентарна група. По-скоро става дума за поредната опорна точка на червената пропаганда: Бойко купувал депутати. И ако купува как точно, драги анализатори, решихте че ще прибегне до услугите точно на отявления противник на управляващите Палев? Има още доста свободни електрони (като че ли) в групите – защо не търси подкрепа от тях, а точно от ДПС?

Истината за вчерашното решение на Движението е ясно изразена в публично изказаните мотиви на депутата д-р Тунчер Кърджалиев. Очевидно Сараите не са доволни от мажоритарния вот и преференцията. Там са свикнали Доган и Местан да въздигат и низвергват, да разпределят местата. Ако от София са ти казали, че си четвърти в листата ти нямаш право да се бориш за друго. Необходимо е сляпо да се подчиняваш на партийната повеля. Иначе си аут. Каквото и се случи на Хюсмен и Палев.

Всички останали версии са чиста демагогия и съзнателно манипулиране на общественото мнение от БСП и нейните медийни лакеи. Това което те могат най-добре.