Бюджет 2015: на първо четене преди първото четене

Към настоящия момент мога да коментирам единствено макрорамката

Преди час Министерство на финансите публикува на сайта си проекта на държавен бюджет за идната година. Приемането на най-важния закон е именно ключов знак по какъв точно път ще тръгнем през 2015г. Тепърва ще дискутираме и анализираме първите стъпки на Владислав Горанов в ветровитото държавно ведомство. Нека кажем няколко думи накратко, в дните преди разглеждането в Народното събрание на първо четене.
За тези, които не знаят: след приемането на Бюджета от Министерски съвет (внесен там от финансовия министър) той отива в ресорната комисия към 43-ия парламент. След което попада за гласуване в пленарна зала. Първото четене на бюджета го разглежда в цялост – обсъждат се заложените в него стратегии и визии, коментира се философията на фискалната политика.
После той се разпръсва на много малки частици и се чете под лупа в почти всички парламентарни комисии. Чак след това текст по текст държавният бюджет минава своето второ четене и започна изпълнението си от 1 януари догодина.
Към настоящия момент мога да коментирам единствено макрорамката: основните показатели и допускания. Ще кажа три неща:
Първо – изключително е важен фактът, че се взимат мерки да бъде вкаран дефицитът в рамки. Предвижда се той да е 3 процента с тенденция за намаляване от половин пункт на годишна база. Това е добре с оглед недопускането на процедура от Европейската комисия срещу България
Две – налице са реалистично заложени приходи и консервативно рестриктивни разходи. Нищо общо с „напрегнатите и амбициозни“(оказали се в последствие и фалшиви) разчети на Орешарски и Чобанов от края на 2013г.
Трето – финансовият министър има смелостта да увеличи държавния дълг до почти 30 процента от Брутния ни вътрешен продукт. Нищо толкова фатално. В Гърция например този показател стигна трицифрени стойности. Далеч сме от опасна задлъжнялост. Във времена на дефлация и стагнирана икономика е много важно държавата да даде рамо на бизнеса. Когато е трудно тя трябва да бди, в условия на подем – да играе роля на регулатор. Проста теория наложила се на практика след световната икономическа криза преди 6-7 години.
Високият дълг, обаче, елиминира близката перспектива на влизането ни в Еврозоната. За което (няма две мнения) изобщо не сме готови. Интересна е позицията на премиера и финансовия министър по този въпрос. С всичко друго на първо четене преди първото четене съм съгласен!



Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов