Към настоящия момент мога да коментирам единствено макрорамката

Преди час Министерство на финансите публикува на сайта си проекта на държавен бюджет за идната година. Приемането на най-важния закон е именно ключов знак по какъв точно път ще тръгнем през 2015г. Тепърва ще дискутираме и анализираме първите стъпки на Владислав Горанов в ветровитото държавно ведомство. Нека кажем няколко думи накратко, в дните преди разглеждането в Народното събрание на първо четене.
За тези, които не знаят: след приемането на Бюджета от Министерски съвет (внесен там от финансовия министър) той отива в ресорната комисия към 43-ия парламент. След което попада за гласуване в пленарна зала. Първото четене на бюджета го разглежда в цялост – обсъждат се заложените в него стратегии и визии, коментира се философията на фискалната политика.
После той се разпръсва на много малки частици и се чете под лупа в почти всички парламентарни комисии. Чак след това текст по текст държавният бюджет минава своето второ четене и започна изпълнението си от 1 януари догодина.
Към настоящия момент мога да коментирам единствено макрорамката: основните показатели и допускания. Ще кажа три неща:
Първо – изключително е важен фактът, че се взимат мерки да бъде вкаран дефицитът в рамки. Предвижда се той да е 3 процента с тенденция за намаляване от половин пункт на годишна база. Това е добре с оглед недопускането на процедура от Европейската комисия срещу България
Две – налице са реалистично заложени приходи и консервативно рестриктивни разходи. Нищо общо с „напрегнатите и амбициозни“(оказали се в последствие и фалшиви) разчети на Орешарски и Чобанов от края на 2013г.
Трето – финансовият министър има смелостта да увеличи държавния дълг до почти 30 процента от Брутния ни вътрешен продукт. Нищо толкова фатално. В Гърция например този показател стигна трицифрени стойности. Далеч сме от опасна задлъжнялост. Във времена на дефлация и стагнирана икономика е много важно държавата да даде рамо на бизнеса. Когато е трудно тя трябва да бди, в условия на подем – да играе роля на регулатор. Проста теория наложила се на практика след световната икономическа криза преди 6-7 години.
Високият дълг, обаче, елиминира близката перспектива на влизането ни в Еврозоната. За което (няма две мнения) изобщо не сме готови. Интересна е позицията на премиера и финансовия министър по този въпрос. С всичко друго на първо четене преди първото четене съм съгласен!