Доста по-рано от предвиденото се пукна сапуненият мехур раздут през последната година от Николай Бареков. Новият политически проект на „новия политик“ тръгна ударно с най-скъпата кампания за евровота. Ликът на бившия ТВ водещ бе окупирал магистрали и спирки, гледаше ни усмихнато от повечето билбордове в големите градове. Клиповете на „България без цензура“ се въртяха всяка вечер по няколко пъти в праймтайма на националните телевизии, а числото платени наблюдатели, което знаем представлява легална форма за заобикаляне на закона и купуване на гласове, надвишаваше 50 хиляди.

Коалицията с ВМРО изглеждаше хомогенна и непоклатима, тя успя да обере голяма част от националистическия вот. Факт доказан от резултатите на НФСБ и Атака – те взеха три пъти по-малко от гласовете за двете формации само преди година. По всичко изглеждаше, че ББЦ ще е незаобиколим фактор в бъдещото 43-то Народно събрание, което предстои да се конституира след парламентарните избори през октомври.

Но изведнъж се оказа, че има нещо гнило в Цензурата. Социолозите започнаха да дават проценти малко над бариерата за вкарване на депутати, а битката за третото място с ДПС вече изглеждаше като недостижим блян.

Така се стигна до кървавата раздяла с дясната ръка на Бареков, самозваният лидер на февруарските протести – Ангел Славчев. Два дни кадърът на движение „Русофили“ обикаля по сутрешните блокове и вади кирливите ризи на доскорошния си ментор. Практиката показва, че щом в една структура започне роене преди да са минали дори първите и парламентарни избори, то бъдещето не изглежда особено сигурно.

Особено като видяхме каква беше реакцията на партийния ръководен орган в неделя. Уж Бареков много разбираше от пиар и градене на публичен образ, пък по най-левашкия начин се зае да решава сложния казус. И какво направи? Сам развали коалицията с ВМРО. Естествено, с мотива, че на ББЦ и трябвала легитимация та затова искали да се явяват самостоятелно. Призоваха партньорите им от евровота да отидат на избори с регистрацията на Бареков. Действие, което категорично изключва вече войводите от сметките.

Няма как Каракачанов да се навие на това предложение като знаем че тежката дума за разпределението на държавната субсидия ще играе председателят на Цензурата по негово усмотрение – я им даде, я не. Историята показва много разводи лупинги щом се наложи да се разпределя следизборен кеш.

Без националистичите гласове, привлечен от Каракачанов и Джамбазки, Бареков потъва. Което пък реципрочно ще даде възможност за участие в управлението на НФСБ и Валери Симеонов, ако съумеят да привлекат на своя страна иначе опърничавите но много ценни и организирани македонци.