„Оставка и дим да ви няма, червени мафиоти!“

Това бе основният слоган под който преминаха днешните избори за представители на България в Европейския парламент. Много отдавна се знаеше, че вотът ще представлява своеобразен референдум за съдбата на кабинета „Орешарски“. Дори червеният лидер Станишев заяви категорично, че съвсем логично ако управляващите партии получат по-малко от половината мандати това илюстрира ярко дефицита на доверие в обществото към властта. След което съвсем логично отиваме на предсрочни парламентарни избори.
Ясно е, че днес червените ще се скрият като мишоци от поемането на политическа отговорност – щом председателя на социалистите го няма то какви отговори ще дават Йотова, Пирински и другите загубили катастрофално поредната битка. Загубиха, но най-вече загуби президентът на ПЕС Сергей Станишев, получил поредния звучен шамар от ГЕРБ и Бойко Борисов. То не беше шамар, а дори шут в червения задник, но да кажем, че социалистът е нежна китка и душа – трудно ще понесе мъжки ударите и тоягите по гърба. Както не ги и понася вече 10 години.
През 2009-та тогавашният премиер бе изгонен с вота на 1,6 млн. българи дали мандата в ръцете на ГЕРБ. Четири години по-късно, въпреки милионите изсипани за черен пиар и червена пропаганда, Станишев пак съумя да оцапа гащите. Неслучайно след изборите Румен Петков заяви: „Няма избори, които Сергей да не може да изгуби!“. Последва сделката с Пеевски и ДПС, която даде властта в ръцете на загубилите, в ръцете на Орешарски, отвян в прекия дуел с конкурента си във варненския МИР с над 13%.
После една година гледахме всякакви простотии и малоумщини, вещо режисирани и дирижирани от Станишев. Който се правеше на ни лук ял, ни лук мирисал когато стотици хиляди дефилираха по софийските улици искайки неговата оставка. Тогава изпод очилца с нагъл поглед съскаше: „София не е България, ще видите на евроизборите, че мнозинството ще ни подкрепи!“ Подобни заклинания бяха давани и по време на фамозния митинг на Орлов мост, когато БСП хвърлиха торба с пари за докарването на изстрадали люде от села и паланки в центъра на София.
Защото много обичат работниците – защото са социалисти! Затова и ги заплашиха с уволнение ако не пуснат бюлетина 15 в Бобов дол.
Не знам те кого обичат, но знам че в крайна сметка тях никой не ги обича. И това народът доказа за пореден път набивайки такъв шут в задника на продажната власт, че да се помни дълго. Нека помнят най-скъпата кампания, в която изляха милиони, а ще се окаже, че не спечелиха и половината от гласовете си на последните парламентарни избори.
Срам е управляващите партии да имат 10 процента от гласовете на имащите право на глас. Тази власт е дискредитирана и трябва да си ходи. Ако наистина има капка мъжество останала в Станишевата клика.
А все си мисля, че в „Позитано“ ще демонстрират здрав разум, хвърляйки оставката. Познахме разгрома в полза на ГЕРБ, струва ми се ще познаем и това!