Бившият енергиен министър и настоящ народен представител от ГЕРБ

Елразпределителните дружества у нас влязоха в остър спор с Националната електрическа компания (НЕК). Тя твърди, че ЕРП-тата имат неплатени сметки към нея, а самите дружества от своя страна чакат пари от НЕК. Кой е основният виновник за създалия се негативен сценарий, г-н Добрев?
До тази ситуация се стигна след решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) от миналата година, с което се създаде дефицит в енергийната система. Въпросният дефицит се получи с вписването на 499 млн. лева извънредни приходи от квотите за въглеродни емисии. Квотите като бройка са 22 милиона, а като пари приходите могат да бъдат между 100 и 150 млн. лева. Още тогава заявихме, че вписаните приходи ги няма и със своето решение ДКЕВР създава дефицит от най-малко 400 млн. лева. В момента в системата има огромен дефиит, НЕК не може да се разплати с ЕРП-тата и следователно те от своя страна не могат да се разплатят с НЕК.

Още при разгласяването на проблема с ЕРП-тата чухме като обяснение за неплащането отменена от ГЕРБ методика. Има ли и каква е вината на бившите управляващи за неплатените сметки на електроразпределителните дружества?
Методиката на ДКЕВР от 2012-та година гласеше, че ЕРП-тата трябва да чакат докато регулаторът им признае средствата, които са им необходими за заплащане на зелена енергия, и да си ги получат едва след това. Тази методика обаче бе отменена от съда в края на 2013-та година. Месец и половина преди да определи новата по-ниска цена на електроенергията, регулаторът знаеше за това решение на съда. И въпреки всичко, цената на тока бе намалена два пъти. Регулаторът е действал с ясно съзнание за увеличаването на дефицита и предполагам поради тази причина няколко председателя на регулатора подадоха оставка. Според мен не са искали да носят отговорност за политическите поръчки, които им се налага да изпълняват.

До колко е правилен изводът, че цената на тока е била намалявана, дори и с ясното съзнание, че това е минус за състоянието на цялата енергийна система?
Направи се опит да се води социална политика през цената на тока, което е изключително грешно. Идеята дори не успя да изпълни ролята, за която бе замислена, а именно да подпомогне енергийно бедните и социално уязвимите хора у нас. Когато намалението на цената на тока е 5% за всички, то хората с големи възможности са най-облагодетелствани. Енергийно бедните българи имат сметка за ток например от 100 лева, а хората с възможности плащат за електроенергия да кажем 1000 лева. На 100 лева отстъпката е 5 лева, а на 1000 лева е 50 лева.
Социална политика не може да се провежда през цената на тока. Ако все пак се прави, държавата трябва да е достатъчно добра да си плати за разходите, които предизвиква в енергийната система. А сега това не се случва. Правилният подход към енергийно бедните граждани е да се увеличи броят на хората, които получават енергийни помощи през бюджета на страната. 100 млн. лева са заделените пари за тази години за такива помощи и с тях ще се подкрепят около 200 хиляди български домакинства. Тази сума обаче може да бъде увеличена три пъти с приходите от квотите за въглеродни емисии. И така, ако бюджетът за енергийно подпомагане стане 300 млн. лева, то на 500 хиляди домакинства в България ще се дадат ваучери за ток или парно от по 600 лева. По този начин ще се покрие цялата сметка на социално слабите българи, а няма просто да ги излъжем с 5%.
ГЕРБ даде тази идея още лятото на 2013, но никой не ни чува. От една година предупреждаваме и за дефицитите, които се създават и които неминуемо ще ни доведат до сегашната ситуация.

Каква е вероятността да стигнем до сценарии, в който НЕК фалира? Нека да разясним точно кое е притеснителното за електрическата компания на държавата ни.
В момента задълженията на НЕК са огромни. Тази информация се крие дори от нас - народните представители. В парламентарната комисия по енергетика депутати от ГЕРБ няколко пъти искаме информация за задълженията на НЕК - колко дължи към момента НЕК на АЕЦ "Козлодуй", на ТЕЦ "Марица Изток 2", на т.нар американски централи, на ВЕИ-тата и на всички останали производители и участници на този пазар. Такава информация не ни се предоставя, най-вероятно защото тя е толкова стряскаща, че ще предизвика реакция в обществото.
Според нас само текущите задължения на НЕК надхвърлят над 1 млрд. лева. Тези допълнителни задължения са натрупани в последните 9-10 месеца, а причината е недълновидното управление на сектора и опита да се провежда социална политика през цената на тока. Дефицитът се трупа и в един момент от някъде трябва да бъде покрит. Два са възможните източници. Единият е държавният бюджет, като се увеличи капитала на Българския енергиен холдинг (БЕХ), съответно на НЕК, и се даде допълнителна ликвидост. Другият вариант е през цената на електроенергията. Вторият начин обаче ще се отрази пряко и най-вече на крайния потребител.
ГЕРБ предложи и трети вариант, които нито ще натовари бюджета, нито ще увеличи сметките, но отново глас в пустиня. На първо място да се опрости или поне да се отложи дивидента на БЕХ към държавата. Енергийният холдинг дължи 180 млн. лева, а тези пари могат да послужат за увеличаване на капитала на НЕК и частично разплащане.
Другият механизъм за допълнителни приходи е в гаранциите за произход на "зелена" енергия. Държавата притежава гаранции за произход на тази енергия, които са свообразни ценни книжа и могат да се продават на други държави, които не са си изпълнили дела. Самите гаранции са валидни само за една година и след това се губят. В този смисъл, с всеки ден забавяне се обезценяват част от тези ценни книжа. Трябва да започнем да ги продаваме възможно най-скоро. Агенцията за устойчиво енергийно развитие е тази, която издава гаранциите. Тя обаче дори не се е регистрирала за такава търговия. Приходите, които могат да дойдат от този източник са в размер на около 150 млн. лева. Те няма да са за сметка на цената на тока за потребителите, както и за сметка на бюджета ни. Ще бъдат закупени и платени от други държави, които имат нужда.
Третото ни предложение призовава да се преосмисли таксата за пренос на електроенергия при износ. Тази такса бе намалена драстично, а именно от 34 лева на 6 лева. Сега износителите плащат 6 лева за пренос на енергия, а всички останали потребители плащат 34 лева. Вярно е, че таксата предизвикваше преди затруднения за износа на ток. Но по времето, когато тази такса за пренос бе 26 лева, изнесохме рекордно количество електроенергия. Това означава, че такса трябва да е по-скоро около 26 лева, но със сигурност не е шест. Само от това намаление системата губи приходи от между 100 и 150 млн. лева. на година. С тези предложения се държим се като конструктивна опозиция, вместо да злорадстваме. До момента обаче нашите идеи не са взети предвид от управляващите.

Как ГЕРБ си обяснява това, че правителството не е харесало нито едно от предложенията за допълнителни приходи в НЕК?
Обяснението на икономическото министерство бе, че мерките не работят. Никой не казва обаче защо не работят. Защо да не може държавата да опрости девидента на БЕХ? Защо държавата да не може да продава тези гаранции за произход, при положение, че шест държави в Европейския съюз вече търгуват с такива ценни книжа? Защо да не може да се преосмисли таксата за пренос при износ на електроенергия, когато регулаторът има свободата по закон във всеки един момент да променя цените?

Нека да се върнем на проблема с ЕРП-тата. Какво ще последва за българина, ако наистина ДКЕВР завърши успешно процедурите за отнемане на лицензите им?
В момента ЕРП-тата са удобният виновник за управляващите за ситуацията, в която самата държава постави енергетиката. ДКЕВР се използва като бухалка в полза на НЕК, за да се съберат някакви допълнителни приходи. Спорът е чисто търговски и решението на регулатора да стартира процедура по отнемане на лиценза може да доведе до наказателна процедура за България. Подобно писмо вече се получи от Европейската комисия.
Трябва да е ясно, че ако регулаторът си измисли някакви основания и се стигне до отнемане на лицензи, се появяват два големи риска за страната ни. Единият е в това, че самите електроразпределителни дружества могат да осъдят държавата, защото се е намесила в чисто търговски спор. Това автоматично означава големи неустойки и санкции за българската страна.
В случаи на отнемане на лиценз ДКЕВР назначава особен управител, който да управлява дружеството. В това обаче дружество нищо няма да се промени, защото в него няма средства - НЕК не се е издължил. Ако банковите сметки са празни, с какво ще промени това ситуацията на НЕК и от къде особения управител ще вземе пари? Вторият риск идва от това, че след назначаването на този особен управител, в момента, в който бъде възстановен лицензът, ЕРП-тата могат да търсят отговорност от ДКЕВР или от особения управител за това как е управлявано дружеството.

Отнемането на лиценза не е решение на проблема в енергетиката?
В никакъв случай не е решение. Тази процедура дори създава още повече проблеми. Спекулира се, че чрез отнемането на лизенза едва ли не държавата ще си върне контрола върху разпределителната мрежа. Това не е така, защото електроразпределителните дружества имат отделни лицензи за управление на разпределителната мрежа и за услугата "краен снабдител". В момента е стартирана процедурата за отнемане на лиценза на "крайния снабдител", който няма активи. Мрежата е в другото дружество и под друга лицензия.

Можем ли да говорим за национализация на електроразпределителните дружества?
За национализация дори е вредно да се говори. През изминалата година се отчита намялаване на външните инвестиции със 17% в сравнения с 2012-та година. Всички популистки изказвания в посока национализация на ЕРП-тата могат само допълнително да намалят тези инвестиции, които така или иначе ги няма в България. Външни инвестиции са ни крайно необходими, за да се създадат нови работни места и да се увеличат доходите на българите.

Електроразпределителните дружества от своя страна поискаха двуцифрено увеличение на цената на тока. Ще плаща ли българинът нова цена за изразходваната електроенергия, или правителството ще успее да я запази "замразена"?
Нека първо да обясним, че ЕРП-тата са само един от компонентите в крайната цена на електроенергията. Те са поискали значително увеличаване на цената, но трябва да се видят и исканията на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), тъй като той притежава преносната мрежа. Трябва да се види искането и на НЕК, който е обществен доставчик и формира микса, който ЕРП-тата продават на крайния клиент. Исканията на производителите също трябва да се видят. Едва когато се подадат в ДКЕВР всички заявления, тогава ще разберем точно колко е исканото увеличение на крайната цена на тока.
Освен ЕРП-тата, ЕСО вече заяви, че иска повече от двойно увеличение на цената за пренос от 4.15 лева на 9.70 лева. Това е повече от 100% увеличение на компонентата на оператора. НЕК също поиска над 100% увеличение на своята компонента преди няколко месеца. Предстои да видим заявленията на производителите.
ДКЕВР трябва да си върне независимостта и да взема своите решения на базата на разчетите, а не да изпълнява политически поръчки. Трябва да контролира и намалява разходите на всички по веригата, а не да залага кухи приходи, които създават дефицити. А управляващите могат да говорят всичко. Миналата година, когато се намаляваше цената на тока, правителството каза - "Ние я намалихме". А сега, когато има искане за увеличаване, те казват - "Ако някой вдигне цената на тока, това ще е ДКЕВР". Изведнъж този ДКЕВР стана независим... Излиза, че ДКЕВР е независим когато им е удобно на управляващите.

Размирна Украйна ни накара да се замислим и заговорим за спиране на доставките на газ от тази страна. До колко България е подготвена сама да задоволи нуждите си от газ?
Добрата новина е, че зимният сезон свърши и консумацията на газ през лятото е значително по-ниска. Това означава, че с местния добив в момента можем да покриваме по-голям процент от потреблението. Имаме възможност и за получаване на газ в ограничени обеми от Гърция по съществуващите транзитни тръби. Тук се появява въпросът защо се бави газовата връзка с Румъния, която би могла да даде също определени количества газ. По договор със строителя тази връзка трябваше да влезе в експлоатация през май 2013-та година, а вече има една година закъснение и непрекъснато се отлага. В хранилището ни в Чирен също има запаси от газ.
Дори и с всички тези варианти обаче може би няма да успеем да покрием напълно консумацията в България и ще се наложи да има ограничителен режим. Той ще бъде все пак значително по-лек от ограниченията през 2009-та година.
Най-важния приоритет в енергетиката според мен обаче е да развиваме възможностите си за местен добив на газ. Това направи ГЕРБ в средата на 2012-та година като проведе открит международен конкурс за търсене и проучване на нефт и газ в дълбоко Черно море в блок "Хан Аспарух". Успяхме да привлечем за участие в конкурса гиганти в световен мащаб. Сключихме договор с Тотал, ОМВ и Репсол, който вече дава своите резултати.
Само в рамките на няколко години България ще се превърне в енергийно независима държава. Преди няколко седмици ОМВ обяви, че вижда значителен потенциал в блок "Хан Аспарух". Този потенциал бе дори сравнен с румънския блок, а в съобщението си компанията твърди, че възможностите на българския блок са дори по-високи от тези на съседния ни в Румъния. Това е признак за много значителни количества газ, тъй като в Румъния се откриха 84 млрд. кубически метра. Тоест в нашия блок трябва да има поне 100 млрд. кубическа метра. При консумация три млрд. на година, това ще ни даде енергийна независимост за 30 години напред.

Какви са стъпките на сегашното правителство за откриване на газ в Черно море?
Няма обявен нито един конкурс за търсене и проучване. Вървят само проучванията, които стартираха по времето на ГЕРБ. Интересното е това, което ОМВ твърди, а именно, че в дълбоката част на блок "Хан Аспарух" има потенциал за добив на нефт. През 2015-та и 2016-та година предстоят два проучвателни сондажа и ако се докажат залежите на нефт, България става не само енергийно независима, но и се превръща в страна с много по-евтин газ за всички потребители в България. Местният добив прави газа с 35% по-евтин, отколкото която и да е вносна алтернатива.
Ако говорим в пари, картината изглежда така - в момента ние плащаме около 400 долара за 1000 кубика газ, а добивът от България ще бъде например със 150 долара по-евтин. Цената на газа тогава ще е 250 долара, като това е най-ниската цена в целия ЕС. Така сметките за електроенергия и парно на хората ще станат значително по-ниски, но и ще се даде стимул за икономиката в България. Всички индустрии, които зависят от газа като например торови заводи, металургия, машиностроене, фармацията и т.н ще получат един значителен стимул за развитие на своя бизнес. Не на последно място концесионното възнаграждение за държавата върху тези 250 долара е 30% от прихода, тоест държавата ще получи огромни концесионни възнаграждения в размер на стотици милиони евро на година. Тези приходи в бюджета могат да се използват за каквото реши правителството и парламента, напромер за за социални дейности, здравеопазване, образование и т.н.
Това са само част от преките ползи от местния добив на газ. Има и косвени ползи, които не са по-малки от преките. Една от тях е огромният плюс за търговския баланс. В момента ние даваме около 7 млрд. лева за година за енергийни индустрии. Ако има газ и нефт, ние автоматично ще се превърнем в страна нетен износител като си спестим вноса на енергийни ресурси.

12. Време е за избори. Ще чуем ли предизборни обещания за сектор енергетика?
Със сигурност ще чуем такива. Убеден съм обаче, че хората няма да се подлъжат още веднъж на предизборните обещания на управляващите. На миналите избори БСП обещаха нещо конкретно - да открият 250 000 нови работни места. Една година по-късно не са открили нито едно работно място. Точно обратното - загубени са 30 000 работни места. Обясняват, че безработицата като процент се увеличава, защото имало обезкуражени българи, които сега вече вярват на правителството и всичките са се втурнали и са се регистрирали в бюрата по труда. Това е глупаво обяснение, защото можем да сравним броя на заетите. Това сравнение ни показва, че броят на хората, които работят, е намалял с 30 000 души за една година. Няма друга истина.