Медийният кошер цяла сутрин жужи неспирно анализирайки тъпотиите избълвани от Станишев в интервю за столичния ежедневник „Труд“. Сякаш председателят на БСП се опита да надмине простотията, изречена ден по-рано от верния му другар и издател на партийния орган - „Дума“.

Докато соц-депутатът Николай Малинов поздравяваше поклонниците на тиранична Москва и диктатора Путин, то роденият и възпитан в Съветския съюз президент на ПЕС заплаши българския народ, че Турция щяла да отцепва Кърджали. Безгранична щуротия, с която е редно да се занимае иначе активният медийно Цацаров, чиито мандат дотук запомнихме предимно с 56-те пресконференции, дадени по случая „Костинброд“. Което пък навява сериозен мирис на гнилоч и политическа поръчка, но за това ще говорим все повече с оглед наближаващите избори за Европейски парламент.

С глупостта си Станишев наруши Конституцията на Република България, в която се е клел като депутат и премиер. Грубо погази и Наказателния кодекс, след като червеният водач призова към нарушение на неприкосновената териториална цялост на Отечеството. Изходът е само един – оставка и обратно в Русия, където го зоват корените и родовата памет. А дано, ама надали!

Вече е късно, трябваше през 90-те да проведем референдум, както зове Станишев. Но тогава да бяхме попитали целокупния български народ, изтърпял 45-те години комунистическо робство – дали социалистическата партия трябва да продължи своето съществуване? Или да потъне в забрава, там където е мястото на всички човеконенавистни и антихуманни режими.

По онова време пропуснахме исторически шанс, днес вече е късно. Не е моментът да вадим стари скелети от гардероба и претоплени манджи, но е добре да направим безпристрастна и обективна равносметка.

Историята не трябва да посочва пътя, тя е просто един добър съветник. Защото човек ако знае откъде идва, знае и накъде отива!