Избрани Новини
Това не са "Правилата на играта"
Днес цял ден с колеги се поздравяваме с „Къде ти е миникупърът?“ и „Ти готов ли си да спиш с източници?“ Така се проверяваме дали сме гледали дългоочаквания и прехвален още преди излъчването си нов български сериал „Четвърта власт“, който имаше огромната претенция да подложи на унищожителен анализ порочните връзки между медии и власт.Наистина гилдията има нужда от сериозен разговор за собственото си състояние, но той няма да се проведе през телевизионна поредица с лош сценарий, дървена актьорска игра, повърхтностна режисура и фалшифицирана действителност. Знам, че на създателите много им се е искало да разкажат за корупцията сред журналистите, за натиска на властта върху тях, за това как някои поддават, други – не, за интригите и ченгеджийските номера по високите етажи. И то така, както това е направено в такива силни сериали като „Къща от карти“, „Скандал“, „Нюзрум“ и „Правилата на играта“.
Обаче едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Не им се е получило. Сравнен с по-горните чудесни образци на добра, умна и разобличаваща телевизия, „Четвърта власт“ е на читалищно ниво. И вече няма извинение, че сме в началото на пътя, че сме в България, че това ни е достатъчно. Кой поред сериал е това и какво надгражда над първите нескопосани опити?
Фразата „като за българско е добро“ ми е възможно най-омразната. Този вид мислене ни обрича да сме вечно на опашката на световните постижения не поради липса на талант, а поради липса на характер и самочувствие. С глобализацията това свърши – вече всичко ти е на един клик разстояние. Не можеш да си извиняваш, че правиш лоши сериали, с това, че нямаш опит и информация. Изгледай всичките 6 серии на „Правилата на играта“ на Би Би Си, научи ги наизуст ако трябва. Открадни идеята, ако нямаш по-добра. Защото този сериал казва много повече за недъзите на българските отношения между журналисти и власт, колкото всички местни анализи досега взети заедно, включително и „Четвърта власт.“ Както е описано в „Правилата на играта“, точно така става и у нас. Но в британската поредица е направено умно и талантливо. В „Четвърта власт“ – не. „Правилата на играта“ смразява и изобличава, включително и родните медийни корумпета. „Четвърта власт“ разсмива.
А сценарист на „Правилата на играта“ не е някакъв лъскъв писател, израснал на центъра на Лондон. Казва се Пол Абът, седмото от осем деца на бедно семейство от забутано градче край Манчестър, напуснат и от двамата си родители в невръстна възраст и отгледан от най-голямата си сестра. Правил опит за самоубийство, лекуван в психиатрия. От онова, на което проф. Калин Янакиев му вика „количество“, отрепка от социалните низини. Странно, но Абът е успял по-добре от българското „качество“ да проникне в проблемите на политиката и медиите, както не са успели да го направят от екипа на „Четвърта власт“, голяма част от които са истински действащи, и то прекрасни журналисти от центъра на София.
Първите две серии на „Четвърта власт“ са просто бездарни, от онази бездарност, която прави услуга на критикувания. Само че защитниците на поредицата бързо извъртяха разговора от оста „талант-бездарие“ по оста „правилна политическа линия“. Излезе, че всички ние, които смятаме, че във въпросното произведение няма и една частица достоверност, сме изобличени от сериала корумпирани журналя, които са се разпознали и са се засрамили, та затова сега атакуват гениалното произведение.
Да се разберем, обсъждаме чисто художествени качества, а не политическа правилност. Нека не сравняваме ябълки с круши. Нека не минаваме в атака по друг фронт, когато сме атакувани по линия на таланта.
И още нещо притеснително. Сериалът „Четвърта власт“ е направен с държавна субсидия и се излъчва по обществената телевизия – т.е. за него плащаме всички ние. Още в началните надписи ни предупреждават, че има продуктово позициониране. Въпрос: кой прибира парите от това продуктово позициониране – БНТ или частният продуцент? Ако са и двете страни – в какво съотношение? Защото не може държавата да плаща за създаването на нещо, чрез което после да печели частният продуцент. Това трябва да е много ясно, защото не може да ми проповядва морал някой, който не влиза в границите на морала.
А който иска да научи наистина как стоят нещата между власт и медии у нас – няма да получи това знание от „Четвърта власт“. Много повече истини за България ще разбере от „Къща от карти“, „Скандал“, „Нюзрум“ и „Правилата на играта“. Приятно гледане!
Елена Кодинова, komentator.bg