Трябва спешно да се възстанови правилото от 1998 г., че ако не си плащате здравните вноски, се превръщате в частен клиент на лечебните заведения и си плащате сам по пазарни цени

Това твърди д-р Илко Семерджиев в интервю за ГЛАСОВЕ. Според него само така тези, които не искат да участват в солидарния модел, няма да могат да се ползват от публични средства в своя подкрепа и ще се възстанови справедливостта към коректните платци на здравни вноски. За целта обаче държавата трябва да даде пример, като започне самата тя да си плаща справедливо за лицата, за които е задължена. И преди всичко държавата трябва да спре да краде здравните вноски на хората от НЗОК, така както направи ГЕРБ - през последните 3 години бяха експроприирани над 2 млрд. лв. от НЗОК, които бяха нашите спестявания за здраве. Д-р Семерджиев е създател и първи директор на Националната здравноосигурителна каса в България. Ексминистър на здравеопазването и ръководител на екипа, съставил и разработил националната здравна стратегия за периода 2001–2010 година. Роден е на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев. Стоматолог по професия.

- „В България здравеопазването не е забравено, но е подценено.“ Моля ви, пояснете това ваше твърдение.

- В България здравеопазването вече не може да бъде забравено, защото през 1998 г. създадохме новата институция НЗОК със специализирани функции, със самостоятелен Закон за бюджета си и с 6% задължителна здравноосигурителна вноска. Тогава заменихме остатъчния принцип за финансирането на здравния сектор с гарантирания здравноосигурителен принцип и това направи лечебния сектор антицикличен, т.е. неподдаващ се на унищожителни кризи и фалит.

В същото време здравният сектор е фатално подценен, защото в управлението му се поставят хора, които са напълно непригодни да свършат някаква работа на системно ниво. Това генерира постоянни управленски кризи, които ни струват много скъпо – милиарди левове са потрошени без никакъв ефект за болните хора и здравната система. За пример си спомнете само факта, че в управлението на ГЕРБ за три и половина години се смениха четирима министри, трима управители на НЗОК, двама председатели на здравната комисия в НС, за зам.-министрите даже не стигат пръстите на двете ми ръце.

Същото беше и при управлението на НДСВ и на тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ. Това показва, че дори и с много пари и подходящ инструментариум могат да се направят тежки поразии поради лоши управленски решения и подценяване на изискванията, на които трябва да отговарят хората в институциите.

- На последните парламентарни избори бяхте водач на листа на ДСБ в Благоевград. Съжалявате ли, че не успяхте?

- Не, няма как да съжалявам за нещо, което не съм решил аз самият, а избирателят. Моят ангажимент беше да предложа алтернатива, да поправя грешките, които се натрупаха в здравеопазването след нашето управление, защото ние доказахме, че знаем как и можем да правим реформи. Ако хората предпочитат да бъдат лъгани и избират да бъдат лъгани – добре, нека да бъде според техния избор.

Моята отговорност беше да предложа решения и аз го направих професионално и обосновано – с това съвестта ми е чиста и съжаления нямам никакви, защото не съм зависим от пребиваването във властта. Исках да дам, а не да взема, но това не става насила.

- Първите три неща, които бихте направили, ако бяхте станали народен представител?

- Обявих ги още когато се кандидатирах през май - възстановяване на справедливостта и солидарността в здравноосигурителния сектор; увеличаване на разходите за здравеопазване от 4,1 на 6% от БВП, при това без да се увеличава размерът на здравноосигурителната вноска, а чрез повишаване на събираемостта им, която сега е по-ниска, около 60%, и намаляване на броя на неосигурените лица, които вече надхвърлиха 2 млн. човека.

Това щеше да гарантира на лекарите, че медицинската помощ ще им бъде заплащана в пълен размер, без да бъде за сметка на техните доходи, а на пациентите, че ще получат необходимата им здравна помощ, и третото - предложих промяна в нормативната база на здравеопазването така, че повече никой здравноосигурен гражданин да не бъде принуждаван да плаща за здравни услуги в момента на ползването им, защото всеки от нас си е платил вече, и то авансово – чрез здравните вноски и данъците. Разбира се, това са бързи и текущи задачи, а голямата цел е продължаване на реформите в здравеопазването, които бяха спрени още през 2001 г.

- Коментирайте последния скандал в здравеопазването ни – изявлението на шефа на НЗОК Румяна Тодорова, че касата няма пари за лекарства за онкоболните. Обяснението е, че перото за онколекарствата било завишено със 17 млн. лева. Вие сте били директор на НЗОК, дори сте неин създател. Как бихте реагирали в подобна ситуация?

- Този скандал е абсолютно доказателство за политическите безобразия, които се случиха в здравния сектор. Лекарстволечението на онкоболните винаги е било ангажимент на държавата, но преди 2 години министър Константинов го прехвърли относно доставките от МЗ в 83 болници, а относно финансирането – към НЗОК. Следствията не закъсняха – лекарствата поскъпнаха драстично, а НЗОК се оказа в бюджетен дефицит. Най-неприятното е, че потърпевши са болните хора, а още по-неприятно в конкретния казус е, че пострадалата жена е напълно коректен платец на здравните си вноски. Затова статуквото в момента генерира проблеми и недоверие, защото няма елементарна справедливост – близо 2 млн. неосигурени ползват средствата на осигурените, а самите осигурени са лишени от помощ. И този проблем не е на системата или на модела – той е резултат от невежество, безумни управленски решения и корупция.

- Знае се, че в областта на здравеопазването сме на последно място не само в ЕС, но и в цяла Европа. Какви са показателите, по които това се преценява и как стигнахме до това? Виновниците…

- Начинът за измерване и сравняване на успехите или неуспехите в здравеопазването са здравните показатели, които в България са силно изкривени от лъжовните отчети на лечебните заведения, а те от своя страна създават изкривена статистика и неверни показатели. До този резултат се стигна предимно заради отказ от реформиране на здравеопазването и от нравствения банкрут на голяма част от българите. Днес лъжата и измамата са на въоръжение по всички нива на политическия, стопанския, обществения и професионалния живот и не демокрацията е причина за този факт, а безнаказаността, липсата на ред и най-вече – на съвест и човечност.

- Споменахте статистиката от над 2 милиона неосигурени българи – какво трябва да направи държавата, за да се чувстваме по-спокойни и неощетени от това, че си плащаме здравните осигуровки?

- Има една елементарна мярка, която може да даде светкавичен ефект – да се възстанови правилото от 1998 г., че ако не си плащате здравните вноски, се превръщате в частен клиент на лечебните заведения и си плащате сам по пазарни цени. Така тези, които не искат да участват в солидарния модел, няма да могат да се ползват от публични средства в своя подкрепа и ще се възстанови справедливостта към коректните платци на здравни вноски.

За целта обаче държавата трябва да даде пример, като започне самата тя да си плаща справедливо за лицата, за които е задължена. И преди всичко, държавата трябва да спре да краде здравните вноски на хората от НЗОК, така както направи ГЕРБ - през последните 3 години бяха експроприирани над 2 млрд. лв. от НЗОК, които бяха нашите спестявания за здраве.

- Смятате ли за сполучлив опита от последните над десет години, когато се въведе системата с личния лекар и клиничните пътеки?

- Това е подход, доказал своята ефикасност навсякъде по света. Проблем е обаче фактът, че още през 2005 година спря развитието на клиничните пътеки и те си остават общо 300 от тогава до сега. Този мързел поради безхаберие принуди болниците да лъжат в отчетите си и да заменят реалната диагноза с клинична пътека, която носи повече пари.

Започна се и свръххоспитализация или обикновено надписване с химикалка, което доведе до драстични преразходи на средства. А на всички критици на първичната здравна помощ пък ще кажа само едно – ако желаете високоспециализирана услуга още на входа на системата, моля, пригответе се за пълната й дезинтеграция и за поне 15% здравна вноска.

В крайна сметка, освен за ефикасност става дума и за много пари и това трябва да е ясно на всеки, който претендира за тотална специализираност.

- Какво бихте казали на хората, които предпочитат да си платят за доктор, макар да имат право на клинична пътека – защото според всеобщото мнение „тъй и тъй ще трябва да се дава допълнително“ и като теглиш чертата, пътеката може да ти излезе по-скъпа, а да ти обърнат по-малко внимание?

- Ще им кажа да си опичат акъла, когато дойдат избори. Работата не я вършат нечии харизми или популизми. Гледайте програмите на партиите и после изисквайте изпълнението им. А колкото до допълнителните плащания, ще им кажа само едно – те са незаконни и ако искате законност и ред, моля, започнете със себе си, не поощрявайте закононарушенията със собствените си пари и страхове.

Следва продължение…