Печеленото на обществени поръчки е основният бизнес на зелените неправителствени структури

През последните две години бяхме свидетели, как зелените неправителствени организации управляваха държавата.

Митинги, шествия, бдения, протести. Пуснеш телевизора – зелени. Пуснеш радиото – зелени. Отвориш интернет – зелените. Отвориш вестник – пак зелени.

Най-големият проблем на държавата бе дали ще работи един строшен лифт на Витоша или няма да работи. Отсечени ли са 5 дървета в Пирин или не. Бутнато ли е някакво камиче или не е бутнато. Сутрин слушаме Тома, на обяд слушаме Белев, вечер гледаме Тома Белев.

Държавата позеленя. Приемаха ги, дружаха с тях, съобразяваха се, легитимираха ги - като почнеш от министър–председателя, минеш през министрите и през половината депутати. Нужни им бяха, когато потрябваше.
Като се чу за шистовия газ, стана страшно. Предричаха земетресения, урагани и цунами. А трябваше само да проверим има ли шистов газ у нас или не. Дори не ставаше въпрос за добив. Върхът дойде по време на Закона за горите. Остана впечатлението, че цялата държава само това я интересува – дали на Витоша ще се подменят два лифта от времето на Сталин или не. Ревнаха и политолозите. Генчо пръв. Сега е зелен. Милите еколози, съвестта на нацията, будното гражданско общество.

Хиляди редове, тонове хартия, за радиото и телевизията не питай. Онези дето правят лифтове и писти искали да секат гората. Вековните дървета, бялата и черна мура, клека, елата, смърча и борове. Да плашат мечките и да трепят рибата главоч. Тия пък от Банско, Разлог, Сапарева баня и Самоков не им пукало за природата, искали да бетонират планините. Гладни били, мизерствали, нямали работа. Хак да им е. Селяндури. А единствените милеещи за прекрасната българска природа, готови да дадат живота си за нея, са еколозите от Орлов мост.  Всичките им капризи се задоволяваха.

Истерията не спира, отклоняване на вниманието също.

После всичко стана ясно. Правителството подаде оставка. Служебният министър - техен, съветникът му и той. Водачите на протестите лъснаха в листата на партия "Зелените". Единствената зелена организация, която се яви на изборите. Зелената партия не участва, Партия на зелените – и те.  Всичко точно и подредено - няма разпиляване на гласове или объркване. Участваха във всички дебати, водеха активна кампания. Направиха и няколко нерегламентирани митинга, ужким от загриженост за Пирин и Черноморието. Даже в деня за размисъл се поразходиха на хубавото време около Ариана. Пиха по една бира, отразиха ги подобаващо, колко са загрижени за природата и си отидоха спокойни да чакат изборните резултати, убедени че единият процент не е проблем за тях. Субсидията им е в кърпа вързана. Целеха се нависоко. Да, ама не, както казва класикът.

На 12-ти май 2013 година пренадутият зелен балон се пукна. Мощната подкрепа от Токио и Сеул не помогна. Резултатът е 0,749%, 26 520 гласа, средно по 855 души в регион. Срам и замълчаха. За малко.

Изборите доказаха, че няма доверие към зелените организации. Нещо което българският бизнес и хората от планинските региони твърдяха непрекъснато през годините, но то не се чуваше и умишлено беше заглушавано. Обществото не ги припозна като защитници на природата, защото разбраха, че обслужват един тесен кръг от бизнес и политически интереси. Преекспониране влиянието и силата на зелените се отрази пагубно на цели региони в България. И това с една едничка цел - влизането им в политиката.  

Изборите минаха. Играта продължава. Почнаха  отново с изпитания номер за Пирин. Притуриха и тунела под Шипка. Сигурно до края на годината всяка седмица ще вадят ужким по един незаконен лифт. От време на време ще пукат по някой фишек и по морето, но не това е важното. Друго е. Печеленото на обществени поръчки е основният бизнес на зелените неправителствени структури, здраво срастващи се с всички управляващи. За период 2014-2020 има да се усвояват 8 милиарда евро европейски пари. Капаните са заложени. Щракат. Бунаците да се търкалят на Орлов мост. А за онези, селяндурите, на кого му пука...