Не е изключено в бъдещия парламент да влязат един-два нови политически субекта, твърди Стойчо Стойчев

Гражданската листа "Модерна България", ръководена от Борислав Цеков, може да е една от изненадите на изборите, прогнозира политологът Стойчо Стойчев.

Преподавател по Анализ на политическия риск в катедра "Политология" на СУ "Климент Охридски" Стойчо Стойчев посочва, че Гражданската листа на "Модерна България" очевидно събира сериозни експерти, университетски преподаватели, представители на НПО, а не случаен сбор хора. И с това може да привлече гласоподаватели от различни обществени слоеве.

Каква политическа картина виждате в навечерието на официалната предизборна кампания?

Стойчо Стойчев: Зависи от гледната точка. От гледна точка на политиците картината е динамична. Реденето на листи беше напрегнат процес, изпълнен с перипетии. Във всяка от големите партии това беше свързано с голямо напрежение. От една страна утвърдените партийни лидери се стремяха да запазят присъствието си на избираеми места, от друга нови партийни дейци изявиха претенция за участие в следващия парламент. Определено такава беше обстановката при ГЕРБ и БСП. Разпределянето на местата засегна по-сериозно партията на Кунева. Това се сочи като основен фактор и за неслучването на очакваната коалиция между ДСБ и „Синьо единство”.

От гледна точка на държавните институции е настъпил период на застой и изчакване на новото управление. Интензивно работят само администрациите, ангажирани с организацията и провеждането на изборите. Това е и темата, с която основно се занимава служебният кабинет. От гледна точка на гражданите енергията за протест изглежда изчерпана, макар основанията за протестите да са все още актуални. За сега няма еднозначно категорична алтернатива на политическото статукво и най-вероятно няма да се появи до изборите. Това се потвърждава от социологическите агенции, правили проучвания през март. На този етап конфигурацията ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака и още една малка партия или гражданско движение е най-вероятният изход от изборите. При това положение коалиционното управление е почти сигурно, което залага голям воденичен камък пред политическата стабилност след вота.

Какъв очаквате да е тонът на предизборната кампания, ще се говори ли за политики и идеи, или отново ще има само замеряне с компромати и манипулации?

Стойчо Стойчев:  На пръв поглед сме изправени пред парадокс. Проблемите на страната са големи и за тяхното решаване са необходими решителни мерки, в голямата си част болезнени, които да доведат до реформиране на ключови сектори. На първо място пазарът е силно изкривен от ширещи се монополи, на които трябва енергично да се противодейства. Ниските доходи са друг фундаментален проблем без ясно решение в момента. Парадоксално, големите партии избягват да се ангажират с тези проблеми и се ограничават до разпространение на банални клишета. Реално управленски програми на тези парии са подменени с мантри, за които от сега е ясно, че ще останат неизпълнени. Не е достатъчно просто да декларираш воля, а да посочиш реални действия с индикатори за отчитане на постигнатото и срокове за изпълнение на целите. Не е достатъчно просто да се ангажираш със създаването на 250 000 работни места и увеличаване на социалните плащания, а да посочиш на каква цена, какви биха били ефектите от тези мерки, кой ще разкрива заетостта държавата или фирмите и пр. Тези детайли обаче се спестяват защото от прагматична гледна точка големите партии нямат интерес от промяна на статуквото, което сами са създавали в последните години. Затова те заменят новите политики с нови лица. Това не е продуктивно. Да се изразя образно, когато самолетът е фатално повреден, смяната на пилота не би предотвратила катастрофата, би я предотвратил навременният ремонт. Да обобщя, по отношение на тона на предизборната кампания съм по-скоро песимист.

За първи път граждански движения заявиха намерение да участват в изборите. Например Гражданската листа „Модерна България” според някои социологически данни има своята разпознаваемост и електорална подкрепа. Ще има ли въобще граждански пробив в тези избори?

Стойчо Стойчев: Основното предизвикателство пред този тип формации е да станат разпознаваеми по време на кампанията, което изисква публична активност. В последната седмица обаче повечето от тях се оплетоха в коалиционни интриги, редене на листи и свързаните с това скандали. На този фон може би единствено Гражданската листа „Модерна България” се откроява с ясна, публично заявена кауза и прави нещо конкретно, при това не от днес, а още от миналата година. Подписката за референдум, която това движение организира, ако не друго, то спомага за изграждането на организационен капацитет и популяризира идеите за по-силен граждански контрол върху управлението, по-ефективни политически институции и реална децентрализация. Тези идеи бяха в последствие припознати и от много от протестиращите и това би могло да осигури електорална подкрепа за гражданските листи на „Модерна България”. Дали тя ще е достатъчна за прескачане на четирипроцентовата изборна бариера предстои да видим.

Реално съществува потенциал в парламента да влязат един или два нови субекта и е напълно възможно единият да е Гражданската листа „Модерна България”, защото с програмната си ориентираност това непартийно движение се отличава от основните партии, които залагат главно на нови лица, но не и на принципно нови идеи. „Модерна България” се отличава и от нароилите се протестни движения, които имат откровено радикални искания като национализация на определени бизнеси и пр. и са стихийно и хаотични събрани.

За разлика от тях Гражданската листа „Модерна България” очевидно събира сериозни експерти, университетски преподаватели, представители на НПО, а не случаен сбор хора. В една предизборна кампания ключовият проблем пред Гражданската листа „Модерна България” е от една страна публично да артикулира тези отлики, а от друга да се пребори със своеобразния политически монопол на партии, разполагащи с голяма държавна субсидия. Прави впечатление също, че повечето от протестиращите си избраха по една партия, под чието има да се явят на изборите, вместо да ползват коалиция, което би им дало възможност да участват със собственото си име и лице. Вероятно това е защото по закон партиите имат право на държавна субсидия, ако минат един процент. Не е така обаче за коалициите – те получават субсидия само ако минат четири процентовата бариера, но пък дават възможност гражданските движения да се явяват със собственото си име в изборите, както направи „Модерна България”.

Как си обяснявате това, че има много недоволство от управлението, а всички сериозни социологически прогнози до момента сочат, че ГЕРБ отново печели изборите макар и с малка преднина?

Стойчо Стойчев: Основната причина, както вече казах, е липсата на еднозначна политическа алтернатива, каквато избирателите имаха през 2001 г. и 2009 г. Ситуацията е подобна на тази от 2005 г. с разликата, че управлението на ГЕРБ беше доста по-подкрепяно от гражданите в сравнение с това на НДСВ. БСП и ДПС очевидно имат таван на електоралната си подкрепа, който не могат да надскочат. Така за момента по-радикалната част от протестния вот прелива към Атака, но умерената част от него за сега няма еднозначен политически представител.

Левицата в лицето на БСП ще успее ли да се представи като убедителна алтернатива и да победи ГЕРБ?

Стойчо Стойчев: Не мисля. Хората припознават БСП като част от статуквото. Освен това посланията на тази партия в последно време са за увеличение на данъците, без ясна идея как това ще доведе до увеличение на доходите. Ако липсва почтеност в политиката, а корупцията е дължима норма на поведение както редица изследвания твърдят по отношение на България, колкото и пари да съберете от данъци допълнително положението няма да се подобри. Парите просто ще изтекат в неефективните структури и корупционните схеми. Мисля, че това се осъзнава от все повече хора. Именно за това призивите за алтернатива на политическото статукво от последните две десетилетия отекват толкова силно сред гражданите.

Традиционната десница се раздроби, дали това са последните избори за партии като СДС и ДСБ?

Стойчо Стойчев: Трудно е да се прогнозира в настоящия момент. Подобна прогноза би била толкова точна, колкото прогнозата за времето на 12-ти май направена днес. Не трябва да забравяме, че социологическите агенции дават на тези формации по около 1% електорална подкрепа. Зад този 1% в извадките на социолозите стоят десетина човека респонденти. Сами разбирате, че толкова малки измервания са доста ненадеждни. За тези партии от ключово значение ще бъде избирателната активност.