Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества ежегодно в България. Официално се отбелязва от 1901 г. Тази година отбелязваме 147 години от гибелта на Ботев и неговата чета. Кулминацията на тържествата е на връх Околчица. 

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. Когато научава за готвеното Априлско въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода.

На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

По традиция в 12.00 часа за 2 минути сирени в цялата страна придружават минутата за почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България.

За първи път след Освобождението на 2 юни 1886 г., по инициатива на пловдивския учител Георги Бенев, във Враца и Пловдив се организира голямо честване на годишнината от героичната смърт на големия български поет и революционер. Официално 2 юни се чества едва от 1901 г., от деня на 25-годишнината от гибелта на поета. На тържеството на връх Вола били поканени и всички живи Ботеви четници.

През 1922 г. Комунистическата партия спечелва общинската власт в Калофер. Тогава обявяват 2 юни за местен официален празник.

През 1932 г. 2 юни се превръща в ден на протест срещу царското правителство.

През 1942 г. правителството забранява честването на 2 юни.

За пръв път на 2 юни 1948 г. денят се почита с едноминутно мълчание в цялата страна, с подаден сигнал от сирени. Няма документ, който да свидетелства чие е решението за сирените – на правителството или на парламента. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война.

През 1901 година комисия, в която са включени и деветима Ботеви сподвижници, уточнява позициите на четата и предлага „на място видно, лично и близко до последното сражение“ да се издигне паметник за увековечаване на този подвиг.

Идеята се превръща в реалност едва през 1937-1938 година, когато бива построен 35-метровият обелиск, доминиращ акцент на фона на прекрасните панорами, които щедро предлагат планината и полето на Враца.

Опълченският кръст на върха през 1947 година бил заменен с петолъчка, но през 1991 година паметникът отново придобива автентичния си вид.
Жива е и днес традицията, положена от дванайсет туристи още през 1947 година, да се организира национален поход  „По стъпките на Ботевата чета“ от Козлодуй до Околчица. 

Всяка година на 2 юни – датата на неговата кончина – на върха се събират хиляди хора от цялата страна, за да се преклонят пред героизма на поета-революционер, неговите четници и на всички, загинали в борбата за освобождение от турско робство.