Според традициите Игнажден в Източна България е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Най-характерен за празника е обичаят “полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако “сполезът” е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта.

А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие.

Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден.

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го “пазят”.

Според поверията на Игнажден:

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.

Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.

Не се иска и не се дава нищо назаем.

Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.

Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

Не се вари боб, за да не бие градушка.

Не се пере, за да не налети болест.

Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.

Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.

Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.

Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.