Над 1.9 милиарда евро от европейските фондове ще бъдат инвестирани в модернизиране на жп инфраструктурата

Четири университета, представители на държавната и местна власт и редица НПО-та участваха в националната кръгла маса, посветена на енергийната ефективност в транспорта, както и на перспективите за използването на нисковъглеродна енергия в Дунавския регион. Събитието бе организирано от Русенския университет, а сред гостите на инициативата бяха заместник-министърът на транспорта и съобщенията Владимир Върбанов, заместник областният управител Людмил Христов, кметът на Община Русе Пенчо Милков и неговият заместник по комунални дейности Димитър Недев.

Заместник областният управител заяви, че темата е изключително актуална в днешно време. „Усилията не само на България, но на всички страни на световно ниво са насочени към намаляването на вредните емисии и съответно вредата върху климата. Живеем във времена, където климатичните промени са видими. Транспортът заема изключително голяма част от нашия икономически и социален живот. За съжаление обаче той потребява изключително много енергийни носители, като в резултат на това се превръща в един от най-големите източници на вредни емисии и газове“, каза още Людмил Христов. Той бе категоричен още, че за да се повиши енергийната ефективност трябва да се работи върху развитието както на вече съществуващите технологии, така и на нови алтернативни. „Тук е мястото както на Русенския университет, така и на всички висши учебни заведения, които със своите изследователски центрове работят в тази посока. Не веднъж РУ е доказвал, че има силите и идеите да развива нови алтернативни методи на енергия и заедно с усилията на академичното ръководство и студентите са реализирали подобни проекти“, допълни още заместник областният управител. Той пожела на академичната общности и на студентите да бъдат истинските иноватори, от които България има нужда.

От своя страна академик Белоев акцентира върху добрата връзка между всички институции на национално и местно ниво, а проф. Велизара Пенчева сподели, че от това как ще изглежда транспорта в бъдеще, зависи как ще изглежда обкръжаващият ни свят. „Трябва да съумеем да превърнем предизвикателствата във възможности – ключовата роля е на науката и иновациите“, заяви проф. Пенчева.

Заместник-министър Владимир Върбанов представи някои детайли от националната политика по транспорт, свързана с повишаване на енергийната ефективност. Повишаване на енергийната ефективност на транспорта и насърчаване използването на алтернативни горива са сред основните направления на провежданата от министерството политика. Това стана ясно от неговото изказване. „Сектор транспорт е основен консуматор на енергия и генератор на замърсяване на околната среда. Транспортът консумира горива, произведени на базата на нефт, който е 100% внос в България“, коментира заместник-министър Върбанов. Стана ясно още, че делът на транспорта в крайното потребление на нефтопродукти през 2010 година е 83.8%, а през 2020-а възлиза на 84.2%. Тенденцията към нарастващо енергийно потребление е дългосрочна и тя се дължи на растящия брой на автомобилите, както и увеличението на годишния им пробег. Делът на автомобилния транспорт в общото енергийно потребление в транспорта през 2020-а достига 97%. „Темата за енергийната ефективност в транспорта е все по-актуална на фона на геополитическата обстановка в нашия регион и растящите цени на енергоносителите. Днес повече от всякога досега се усеща необходимостта от спешни и последователни мерки за прехвърляне на товари и пътници към енергийно ефективни видове транспорт, какъвто е железопътният транспорт. Нашето министерство е насочило значителен ресурс от разполагаемия по линия на Европейските фондове за периода 2021 – 2027 година към модернизиране на железопътната инфраструктура и закупуване на подвижен състав“, коментира заместник-министър Върбанов. По последни данни се оказва, че около малко над 1.9 милиарда евро ще бъдат използвани за целта. Разработен е и план за развитие на комбинирания транспорт в Република България до 2030 година, който предстои да бъде одобрен. Ще се прилага голям набор от стимули за насърчаване на железопътния транспорт и повишаване на конкурентоспособността му спрямо автомобилния. В съответствие с екологичните политики Министерството на транспорта и съобщенията и в сътрудничество с всички заинтересовани страни е била разработена и  национална рамка за политика за развитие на пазара за алтернативни горива в транспортния сектор, както и за разгръщането на съответната инфраструктура. „Документът изразява визията на държавата за активна подкрепа за развитието на алтернативни горива в транспорта с оглед осъществяването на националните цели в областта на енергетиката, транспорта и околната среда“, сподели заместник-министърът на транспорта и съобщенията. По програмата за транспортна свързаност 2021 – 2027 година е предвидено финансиране в размер на 47 милиона евро за изграждане на зарядни станции по първокласната пътна мрежа, а също така за изграждане на зарядна инфраструктура по морските и речните пристанища за обществен транспорт, разположени по основната широко обхватна трансевропейска транспортна мрежа. В проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидена реализация на реформа за електрическа мобилност, която ще стимулира изграждането на зарядна инфраструктура, както и по-широко навлизане на електрически превозни средства. Целта е до 2026 година да бъдат изградени 10 000 публично достъпни зарядни станции за електрически превозни средства, включително и бързо зарядни, както и да бъдат регистрирани 30 000 броя електрически превозни средства. „Нашата цел е да превърнем транспортната система на страната в по-устойчива, енергийно ефективна и конкурентоспособна“, категоричен бе замеснтик-министър Върбанов.

„В миналото климатичните промени бяха определяни като опасност, но днес те са реалност. Като общество сме изправени пред криза, която нашите предшественици не са срещали, а именно промяната в климата – до степен, която се усеща в реалния ни живот. Община Русе работи активно за енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии в транспорта и съм горд, че имаме привилегията да си сътрудничим с научния капацитет на Русенския университет “, посочи кметът Пенчо Милков. Той допълни, че в резултат на съвместните усилия градът ни отново се доказва като пионер, тъй като в Дома за стари хора „Приста“ вече се използва водородна клетка като алтернативно гориво.

Заместник-кметът по комунални дейности Димитър Недев представи основните проекти за декарбонизация на транспорта,  по които общинската администрация действа. Заедно с Русенския университет, АДО „Дунав“, „Параходство Българско речно плаване“ АД, „Общински транспорт Русе“ АД, Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия и Българската академия на науките Общината изпълнява т.нар. „водороден проект“, предвиждащ закупуването на 20 автобуса и модернизирането на тласкач, които ще се задвижват от горивни клетки водород.

През май пък, отново в партньорство с университета и АДО „Дунав“, се организира Иновационен лагер, който ще събере на едно място представители на науката, властта, гражданите и бизнеса. Заедно те ще работят по реални казуси, свързани с транспорта в Русе и региона, и ще създават работещи решения за намаляване на емисиите.

 

 



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен