На 6 март 2022 отбелязваме Сирни Заговезни. Празникът е подвижен и винаги се пада в неделя, 49 дена (седем седмици) преди Великден.

Според обичаите на Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: “Прощавай, мамо, тате..” – “Господ да прощава, простен да си!”, е задължителният отговор.

Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Много популярен е и бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сцени и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан “хаджия”, и “кукерска булка” или “баба” – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.

Какво Се Яде На Сирни Заговезни?

На трапезата на Сирни Заговезни присъстват основно млечни продукти и яйца, тъй като това е последният ден, в който те могат да се консумират преди края на поста и Великден. Традиционно на масата се слагат баница със сирене, варени яйца, кисело мляко, масло, сирене, халва с ядки, хляб или погача, печени ябълки.

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великият пост, и е последният ден, в който може да се ядат блажни храни. Месо не се яде, тъй като то се консумира за последно в предната неделя на Месни заговезни.

В народната традиция празникът бележи и границата между зимата и пролетта – времето на възраждането на природата и живота.

След празничната вечеря, се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, особено децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста, без да използва ръцете си. Вярва се, че който успее да го улови, ще се радва на здраве цялата година.