Отбелязваме 144 години от Освобождението на България от османско иго. Днес е Националният празник на България, денят, когато се възстановява българската държавност. На тази дата през далечната 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война и се създава отново българската държава след близо пет вековно османско владичество. От 1888 година Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от светлата дата. Десет години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа, като нейното население наброява 4 800 000 души.

Според историците сред най-важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

Припомняме и част от предпразничното обръщение на областния управител на Русе Анатоли Станев: „Дързък и непреклонен е българският дух, а непримиримостта му с тиранията и потисничеството е пример за единството и смелостта на нашия народ. Днес отново свеждаме глава пред доблестта на тези, които извоюваха свободата на България, но не оставаме безучастни към сложното време, в което живеем! Наш дълг е да съхраним националното достойнство и да помним през какво сме преминали! Наше е и задължението да продължим съграждането на отечеството, да обединим усилията си и да сбъднем идеала за истински свободна и справедлива България. Нужни са обаче вяра, кураж и усилия, „дела трябват, а не думи“. Самоотвержеността и решителността на предците ни са морален компас и вдъхновение за нас, но липсата на постоянство и увереност могат лесно да ерозират постигнатото… Точно затова не само днес, а и всеки ден от годината, трябва да бъдем достатъчно осъзнати в постъпките си и да не си позволяваме да склоним глава пред трудностите и предизвикателствата.“