Днес се навършват 115 години от рождението на Емилиян Станев.

Емилиян Станев (псевд. на Никола Стоянов Станев) е роден на 28.02.1907 г. в гр. Търново. През 1922 г. семейството му се премества в гр. Елена. Завършва гимназия във Враца, учи живопис в София, след което записва финанси и кредит в Свободния университет в София. През 1932-1944 е чиновник в Софийската община, а през 1945 е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко. Завежда отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" (1950-1955). Започва да публикува през 1931. Сътрудничи на сп. "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. Измежду най-значимите му книги са "Примамливи блясъци" (1938), "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948), "Крадецът на праскови" (1948), "Иван Кондарев" (1958-1964), "Легенда за Сибин, преславският княз" (1968), "Антихрист" (1970), "Търновската царица" (1974) и др. Автор е на книги за деца и юноши: "През гори и води" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950), "Чернишка" (1950) и др. Умира на 15.03.1979 г. в София.