Един от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми е Василица или Банго Васил (куцият Васил), отбелязван на 14 януари.
Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият - Банго Васил, а третият "патерицата". Бъдни вечер е семеен празник с постни ястия, обреден кравай "боговица", който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие. Повсеместно срещано е коленето на "курбан" за Банго Васил - най-често това е гъска. Тя се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат. На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби. Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните ромски общности.
На 14 януари отдаваме почит и към Св. равноапостолна Нина. Имен ден честват родените с името Нина, Нино, Калчо, Адам.
Нина е известна в историята като просветителка на Грузия. Тя произлиза от много заможен християнски род. Когато разбира за езичеството в Иверия (дн. Грузия), тя веднага тръгва за там и започва да разпространява вярата в Иисус Христос. По пътя девойката стига до град Мцхет. Там попада на грандиозно езическо пиршество. Изведнъж тогава се случва чудо. Езическият идол, който е обект на молитви от страна на местните жители, бива поразен от мълния и всички изпадат в паника. Легендата гласи, че именно Нина е предизвикала това, тъй като се помолила на Бог да спре езическите деяния на тези грешници.
Случилото се кара Нина да остане в дн. Грузия и да продължи живота си там. Основната й дейност е свързана с християнски проповеди и народна медицина. Смята се, че Света Богородица е подтикнала Нина да отиде в Грузия и да просвети населението там. След смъртта й, православието започва да я почита като светица и именно затова днес – 14 януари, отбелязваме велик християнски ден, когато Света Нина се връща при Господ.
На днешния ден руснаците честват и Старата Нова година - празник, възникнал, когато Руската православна църква се отказва от отбелязването на Нова година и Рождество Христово по нов стил.
Този рядък исторически феномен се получава в резултат на промяната на датите след 1918 г., когато в Русия се въвежда актуализираното летоброене. Заради разликите в Юлианския и Григорианския календар се стига до двойното отбелязване на Нова година - по стар и по нов стил. Делят ги 13 дни и по този начин освен традиционното посрещане на празника на 31 декември срещу 1 януари всички желаещи се радват и на Старата Нова година в нощта на 13 срещу 14 януари.
Разликата между Юлианския и Григорианския календар нараства с всеки изминал век с по един ден, когато броят на стотиците в годината, смятано от Рождество Христово, не е кратен на четири. Затова от 1 март 2100 г. тази разлика ще е 14 дни. А от 2101 г. Коледата и Старата Нова година ще се отбелязват с още един ден по-късно.
Руснаците приготвят така наречените вареники със сюрприз. Сред традиционните видове от ястието с извара, зеле, картофено пюре или вишни се поднасят и няколко бройки със специален пълнеж. В такива вареники се слага например захар - за да е сладък животът, конец - символ на дълги пътешествия, копче - знак за нови придобивки, фасул - за попълнение в семейството, семки - към нови познанства, монета - на пари.