На 6 януари арменците по цял свят празнуват Коледа. Арменската църква отбелязва в един и същи ден и Рождество Христово, и Богоявление. Сред първите, които отправиха поздравления към арменската общност в Русенско бе заместник областният управител Синан Хебибов. Той им пожела здраве, късмет и благоденствие. „Нека годината донесе много топлина, разбирателство и радост във всеки дом! Бъдете силни и се справяйте с всяко предизвикателство! Вярвам, че светлината на днешния празник ще бъде с вас и през цялата година!“, сподели още Хебибов. Заместник областният управител допълни, че всички заедно трябва да работим по-активно за насърчаване на толерантността и интеркултурализма в обществото. „Всеки от нас трябва да бъде пример за останалите. Нека се стремим към личностно усъвършенстване и да си помагаме помежду си. Така светът със сигурност ще се превърне в едно по-добро място.“, допълни Хебибов.

Празникът за Арменската апостолическа църква започва от вечерта на 5 януари. На тази дата се отбелязва Бъдни вечер и се отслужва Света литургия за Джъракалуйц (в превод от арменски това означава запалване на светилниците). В тази вечер вярващите отнасят със себе си в домовете си запалените в храма свещи, които символизират божествената светлина, благословението на църквата. А запалените светилници са символ на светлината, която излъчвала Витлеемската звезда, указала пътя на тримата влъхви към Младенеца Иисус.

На 5 януари след Светата литургия вярващите арменци се поздравяват един друг с думите: „Христос се роди и ни се яви. На вас и нас блага вест“. А в отговор се казва: „Да е благословено явяването на Христос“.

От 2015 г. по разпореждане на духовния глава на Арменската апостолическа църква новата година започва с освещаване на нар. Според арменските традиции този плод е символ на живота, разцвета и изобилието. Той е още символ за пролятата Христова кръв и чудотворното възкресение на Спасителя, както и на многообразието от добродетели Божии. Прието е наровите зрънца, които според преданията са 365 (колкото да дните в годината) и са стегнати под здрава ципа, с многобройните вярващи, обединени под знака на църквата. Освен това за тях плодът символизира и арменската диаспора, пръсната по цял свят, но събрана в едно от предаността към вярата и храма. Идеята на жизнеутвърждаващия обред по освещаване на нара е призив към любов и единство, към духовност, предопределяща човешкия път.

На следващата сутрин – 6 януари, също се извършва Света литургия, след което се извършва и обредът по освещаване на водата – в памет на Христовото Кръщение. Свещеникът, отслужващ литургията, добавя в нея капки от Светото миро и я благославя с молитва. Съгласно традицията, вярващите отнасят по домовете си от тази вода, слагат я в ястията, използват я за болни като целебно средство, защото се смята, че водата, осветена в този ден и наречена „кръстена“, притежава специални благодатни свойства. Водата от Богоявление трябва да се съхранява благоговейно и вярващият трябва да се отнася към нея като към голяма светиня.

В Арменската църква е запазена и друга традиция, която се следва от векове. Благата вест за раждането на Христа се предава като се посещават домовете на вярващите и се освещават.

На въпроса защо арменците не празнуват Рождество Христово на 25 декември, отговорът е лесен: защото като държава, първа приела християнството за своя държавна религия през 301 г., до ден днешен Арменската апостолическа църква остава вярна на евангелската традиция и послания. Исторически е известно, че до 4 век всички християнски църкви отбелязват раждането на Спасителя именно на 6 януари. Макар че точната дата на появата му на бял свят не е исторически установена и не е записана в евангелията.

Католическата църква променя датата на 25 декември през 336 г., водена от свои съображения – за да откъсне хората от езическия празник, посветен на раждането на Слънцето, който се е чествал на този ден с голям размах. А 6 януари се запазва като празник на кръщаването на Иисус Христос.

За времената, за които говорим, в Армения няма подобен езически обичай за отдаване на почит към Слънцето. Така че Арменската църква единствена съхранява традицията и досега. А ако трябва да се опираме на свидетелства, то най-древният документ, който носи не само символичен или исторически, но и конкретен богослужебен, уставен характер, е т.нар. „Арменски лекционарий“, датиращ от началото на 5 век и повествуващ за започналото на 6 януари празнуване на рождественските дни в Йерусалим в края на 4 век. Към тази дата се придържа и един от известните богослови – Епифаний Кипърски, който умира през 403 г. Гностиците също упоменават деня 6 януари като Рождество. Тази дата се среща и при Климент Александрийски (2-3 век).

Не по-малко интересен факт е, че постите продължават само в периода между 29 декември и 5 януари, а не както е прието в православието 40 дни. Те обаче са по-строги. По време на тях не се употребява мляко и риба.

При приготвеното на празничната трапеза също има специфики. На нея трябва да има традиционни неща, пита с късмети, хляб, тъй като той е берекетът на къщата. Не по-малко внимание се отделя и на сладките, ашурето, сушените и пресни плодове, постните лозови сърми, пилафа, нахута, боба и кешкека, което е традиционно, обредно арменско ястие, състоящо се от пилешко месо и жито.