Отбелязваме един от най-светлите християнски празници. За съжаление малко на заден план остават основите на празника и зачитането на традициите, които на практика го правят такъв какъвто е – изпълнен с вяра, надежда и очакване за още по-добри дни. Точно затова и Областната управа в Русе представя малка част от позабравените традиции. Подобно на много други обичаи и вярвания в страната и тук присъстват в немалка степен ритуали и обреди, наследени от езическата епоха. Те са неизбежна част от всяко съвременно общество и допринасят за по-цветното преживяване на всеки празник.

Празникът е прието да се нарича още Божич, Божик или Голяма Коледа, а Бъдни вечер в различните краища на страната е възможно да носи някое от следните имена: Малка Коледа, Суха Коледа, Крачун, Мали Божич или Недялка.

Според едно старо народно предание дните между 25 декември и 7 януари са белязани от зли демони, които витаят в тъмното. Заради това хората не излизали по никакъв повод, докато не изгрее слънцето. Смята се, че поверието е свързано с кръщението на Исус Христос, което се случва на 7 януари, когато Йоан Кръстител го покръства в река Йордан.

12-те дни били наричани още „мръсни“, „погани“ или „караконджовски“, защото злите демони вилнеели с нечистите си сили. За да се предпазят от тях хората не само не излизали навън по тъмно, но жените не перели, не тъчели и не предели.

Но кои са някои от най-обичаните ритуали в страната по случай Рождество Христово? Със сигурност специално място трябва да бъде отделено на трапезата, но не, защото просто всеки от нас сяда да се нахрани, а защото цялото семейство се събира там. Нещо, което напоследък се случва все по-рядко. Съвсем логично по-голямата част от обредите са свързани с празничната вечеря. Тя започва със запалване на свещ и прекадяване с тамян, а най-възрастният член на семейството разчупва питката, като първото парче оставя пред иконата на Богородица. Вярва се и още, че всеки трябва да опита всички поставени ястия, за да му върви през настъпващата нова година. Важно е да се знае, че след вечерята масата не се раздига, защото се смята, че починалите близки и роднини също идват, за да похапнат. Важно е и в четирите ъгъла на стаята, в която се събира семейството, да се постави по един орех. Идеята е по този начин да се осветят четирите посоки на света. Освен това на Бъдни вечер всеки трябва да счупи поне един орех. Ако той е с голяма и хубава ядка и годината ще бъде здрава и плодородна. Далеч не по-малко внимание се отделя и на хляба, често наричан още боговица. Брашното за него се пресява три пъти, украсява се с тестени фигурки на житни класове, слънце, птици и домашни животни, така че годината да е плодородна. Важно е да се знае, че моми, на които им е време да се омъжат, не трябва да месят хляба, защото се вярва, че ако се задомят през новата година може да изнесат плодородието от къщата. Тук има и още една интересна особеност, а именно, че хлябът се приготвя с т.нар. „мълчана вода“, донесена в бял котел от млада девойка или току-що омъжена жена при стриктно обредно мълчание.

Не може да бъде пропуснат и т.нар. бъдник – дървото, което се поставя в печка и гори цяла нощ. Прието е да се вярва, че ако то гори буйно и пръска искри, годината ще бъде изпълнена със здраве и берекет.

Интересно е, че едно време на село се е виело празнично хоро на мегдана, в което участвали млади и стари. На празничната трапеза след дългия коледен пост се поставят месни ястия, пищни баници с месо или сирене, пълнени кокошки, свинско, кисело зеле, пастърма, пържени кюфтета и още много други родни вкусотии.