Първата си самостоятелна изложба прави във Варна през 1923 година

На 1 ноември от един век насам честваме Деня на будителите. На този паметен ден през 1888 г. се е родил във Варна художникът Борис Георгиев, един от големите български будители. “С духа и таланта си той превърна изкуството си, изградено върху чисто етични основи, в мисия за духовното единение на хората, което подпомага цивилизационната еволюция на човечеството” - посочва изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, директор на Градската художествена галерия - Варна, чийто патрон е големият художник.

Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 г. във Варна. Следва живопис в Художественото училище на Дружеството за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от големия руски художник Николай Рьорих. През 1909 г. изучава живопис в Мюнхен, Германия, под ръководството на майстори като Анжело Янк и Петер фон Халм. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница из пътуванията му по света е сестра му Катерина. Тя умира млада, а той я рисува на платната си често като ефирна сянка.

През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портретът, който той прави на Учителя, е запазен. През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във Варна, в сградата на тогавашната Девическа гимназия, сега Археологически музей. Участва в множество международни изложби във Венеция през периода 1928-1942 г. Отново заминава за Италия, за да продължи там успешната си работа в сферата на изкуството.

При посещение в Берлин през 1928 г. Борис Георгиев се среща с великия учен Алберт Айнщайн и между двамата възниква приятелство. По-късно в галерията „Шулте“ в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави портрет на известния учен и му го подарява лично.

През 1931 г. заминава за Индия, където го очакват нови срещи и запознанства със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, от когото е поканен лично, Джавахарлал Неру, Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител – Николай Рьорих. Тук той създава поредица пейзажи, портрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия.

През 1936 г. се завръща в България. Следва отново посещение в Рим, последвано от пътуване до Бразилия (1952), където прекарва четири години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 г. Борис Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си. Носител е на голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество (1937).

Борис Георгиев подписва платната си Boris Georgiev di Varna. Дори когато умира през 1962 г. в Рим, на надгробната му плоча е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. Художествената галерия на Варна е именувана на Борис Георгиев.