На 30 март 1944 г. София е бомбардирана от англо-американската авиация. Около 450 американски тежки бомбардировача и 50 британски бомбардировача нападат София. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби. Разрушени са 3357 сгради. Жертвите са 139, а ранените са стотици.

Първият масиран въздушен удар след началото на Втората световна война срещу българската столица е нанесен на 14 ноември 1943 г. В него вземат участие 91 бомбардировача Б-25 „Мичъл”, Които са охранявани от 49 изтребителя Локхийд П-38 „Лайтнинг”. Въздушнопредупредителната служба подава късно тревога за 3/6 орляк и той излита, когато противникът е вече над София. При този въздушен бои на българска територия не е намерен свален противников самолет, но Радио Кайро съобщава за един незавърнал се в базата си самолет.

Вторият удар по София е нанесен на 24.11.1943 г. В него участват 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър” и 40 изтребителя П-38 „Лайтнинг”. До края на 1943 г. следват още две нападения. Новата 1944 г. започва за софиянци с тревога за ново въздушно нападение. Само падналата гъста мъгла спасява София от планирана бомбардировка на 4 януари. Долетелите противникови бомбардировачи не успяват да открият целите.

Но само след няколко дни - на 10 януари, българската столица е подложена на първия от замислените комбинирани дневно-нощни удари на англоамериканската авиация, който поставя началото на найтежките изпитания за гражданите и средствата за противовъздушна отбрана.

За първи път над София се появяват четиримоторните бомбардировачи „Боинг” Б-17 „Флайинг Фортрес” („Летяща Крепост”), като техният брой е 143, а на „Либърейтърите” - 37. Те се охраняват от 100 „Лайтнинг”-а. Срещу тях излитат 23 ,Девоатин”-а от 2/6 изтребителен орляк и 16 Ме-109Г от 3/6 изтребителен орляк. След тази бомбардировка англичаните извършват нови четири нощни удара по София: на 16 март с 50 самолета, на 17 март с 25 самолета, на 24 март с 40 самолета и на 29 март с около 40 Де Хавиланд „Москито”. При всички тези нападения градът е отбраняван само от противовъздушната артилерия, защото българската авиация не разполага е нощни изтребители.

В нощта на 29 срещу 30 март 1944 г. е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 „Митчел” и Хендли Пейдж „Халифакс”, които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг”. На този ден българските летци изтребители свалят четири бомбардировача, повредени са девет. Свалени са и три изтребителя П-38 „Лайтнинг”.

Последната бомбардировка над София се извършва на 17 април 1944 г. Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи. В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг”. По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат.
Когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват общо шестима пилоти.

След тази дата София не е повече бомбардирана. Поставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е постигната. Сега усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ.