Днес русенската регионална библиотека отбеляза своя 133-и рожден ден с откриването на документална изложба „Незабравените Алберт и Стефан Гечеви“. За библиотеката и нейната мисия през годините говори директорът Теодора Евтимова. Експозицията беше представена от библиотечните специалисти Ренета Константинова и Валерия Йорданова. Поради епидемиологичната обстановка събитието беше предавано онлайн на страницата на библиотеката във фейсбук.

От появата им в човешкото общество първата мисия на обществените библиотеки е да съхраняват писменото културно наследство на хората. Те са непреходният храм на езика, литературата, изкуството и културата на всяка нация. А за да е живо едно наследство, то трябва да бъде видимо и разпознаваемо за поколенията. Затова е логично на рождения ден на русенската регионална библиотека – 11 февруари, да бъде осветлено ценното литературно завещание, оставено от двама изтъкнати български интелектуалци, свързали имената си с Русе – баща и син Гечеви, чиито годишнини се отбелязват през 2021 г. – 140 години от рождението на Алберт Гечев и 110 години от рождението на Стефан Гечев.

В изложбата „Незабравените Алберт и Стефан Гечеви“ са подредени част от публикациите на Алберт Гечев в сп. Демократически преглед за Иван Вазов, Елин Пелин, Стоян Михайловски, Константин Величков, Ана Карима, Ракитин, Иван Кирилов и Христо Борина, както и литературните му обзори за 1908 г. и литературната критика за 1907 г, „Българската литература и Балканската война“ и „Българската литература след Балканската война“. Библиографията на историята на новата българска литература и „Добри Войников в развоя на нашата драма“, отпечатани в „Известия на Семинара по славянска филология“ и двете му самостоятелно издадени книги – „Българската литература през последните няколко години“ в Русе 1914 и „Български правопис история и научни основи“ в Русе през 1915 г.

Втората част на изложбата „Незабравените Алберт и Стефан Гечеви“ включва творби на Стефан Гечев. Представени са неговите първи стихотворения – „Есен“, „Пак разпери си…“, „Портрет“, които публикува на 15 години, през 1926/27 г., на страниците на списание „Българска реч“. През 1938 г. издава научното изследване „Към въпроса за славянския физиолог“. Екземплярът, който може да се види в изложбата, е от „Личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов“, съхранявана в Регионална библиотека „Любен Каравелов“, и е с автограф на Стефан Гечев: „На уважаемия господин професор М. Арнаудов от автора“, което прави изданието уникално и изключително ценно. Централно място в изложбата заема стихосбирката „Бележник“, издадена през 1967 г., за която е остро критикуван от Венелин Коцев в доклада на ЦК на БКП за литература и става причина за дългия период на изолация от литературния живот. След 1989 г. са издадени книгите: „Поезия. Лирика, поеми“; „Жестока благодетелка“; „Осъденият на Сеньора. Разкази“; „Въпроси. Стихотворения в проза“; „Виктория и нейните синове в два тома“; „Престъплението на улица „Бивша преспа“; „Самобичуване. Стихотворения“; „Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман“; „Ненужните скептици. Есета“; „Сенките на времето“; „Спомени за Гърция и за моите гръцки приятели (1936 - 1992)“; „Съчинения в 5 тома“ на издателство „Захарий Стоянов“. Всички те са представени в изложбата. Публицистиката на Стефан Гечев е представена с няколко негови статии, публикувани на страниците на списанията „Пламък“, „Септември“, „Родна реч“, „Пламъче“, посветени на детските му спомени от Русе, на Николай Райнов, на гръцката поезия. Отделено е внимание на изследванията на различни български творци за живота и творчеството на Стефан Гечев, на био-библиографията „Стефан Гечев“, която е първи опит за цялостно библиографско изследване на творчеството и личността на родения в Русе писател, на двуезичния (на български и гръцки език) албум „Стефан Гечев 1911 - 2000 ...или in memoriam“, съставен от неговия приятел Янис Лиолиос, който съдържа 89 биографични „картини“ от живота на Стефан Гечев.

На сайта на библиотеката вече е достъпна и дигитална колекция, включваща авторски книги и преводи на Стефан Гечев, а в раздел „Видео“ на сайта може да се види видео филмчето „110 години от рождението на Стефан Гечев“, изработено от неговия племенник Стефан Артамонцев.