Театърът кани русенци на първия безплатен спектакъл за годината

На 22 януари от 19:00 часа ще бъде изиграно първото представление на спектакъла „Хоро“, от началото на пандемията през месец март, по романа на Антон Страшимиров. Ситуацията с Covid-19 отложи дълго подготвяно турне на спектакъла в град София, където в зала 2 на НДК, позната като театър „Азарян“, трябваше да се изиграе пред повече от 160 официални гости, критици и театрали. Впечатляващата постановка на режисьора Петър Денчев е напълно безплатна за зрителите, но те ще трябва да посетят касата на театъра, за да получат билет с място на нулева цена. Това е необходимо, за да не бъдат надвишени разрешените 30% запълване от капацитета на театралните салони и да се осигури необходимото санитарно разстояние между зрителите.
Ситуацията е „първият печели“ – билети ще бъдат издавани от касата до изчерпване на 180-те места в салона на Голяма сцена, които в случая представляват 30% от 600 седалки. Останалите желаещи зрители ще трябва да следят официалната Фейсбук страница на института и местните медии, за да се информират за следващия безплатен спектакъл през февруари.
Тази инициатива беше обявена от директора на театъра Орлин Дяков на 19 ноември 2020 година, по време на сесия на Общински съвет – Русе. Тогава той направи емоционално обръщение към гражданите на града от трибуната на старейшините, в което изрази благодарност, почит и уважение към русенската публика и към русенци въобще, обещавайки по един безплатен спектакъл всеки месец от 2021-ва година. „В това… няма да си позволя да кажа идиотско време, тези хора не ни изоставиха. Те пълниха салоните и с това ни даваха кураж“ каза той от позицията си на мениджър на сценичен културен институт, а не на общински съветник.
„Хоро“ на Антон Страшимиров ни връща към един жесток сюжет - една сватба се оказва ритуал с обърнат знак. Смъртта заменя празника, прелива в грозни кражби и изстъпления на фона на насилието от Септемврийските бунтове от 1923 година. Какво прави тази история така актуална в днешния ден? Насилието, било то държавно, лично, породено от тероризъм ни преследва на всяка крачка и през новия век. Всяка една общност е „бременна“ с насилие, а е въпрос на зрялост да се идентифицират проблемите преди насилието да се превърне в съдържание на живота. Ние, които се изправяме пред тези морални и нравствени деформации, описани от Страшимиров си задаваме въпросите има ли невинни, има ли начин този Апокалипсис да бъде избегнат, но отговорите остават за зрителите.