Пандемията изостри всички сетива – и в общуването, променено в измеренията на социална дистанция и в превантивната грижа за здравето. Страхът от COVID-19 държи хората далече от медицинските центрове и битува мнението, че те са ядра на зараза. Това изправя болниците пред друг проблем, който ще се върне като бумеранг след време – отлагането на решения на сериозни здравословни проблеми.

Според д-р Димитър Гугутков, изп. директор на Медицински комплекс „Доверие“, болниците не могат да работят в своя нормален ритъм, най-вече защото плановите приеми, плановото лечение, плановите операции са забранени със заповед на министъра на здравеопазването и екипите работят само в условия на спешни операции и лечение на онкологични заболявания.

„За съжаление поради много обективни и субективни причини хората, дори и със спешна нужда за прием в болници, отлагат, страхувайки се от заразяване с COVID-19. – споделя анестезиологът - Натоварването и работата за пациентите, които идват към нас е много малко и това със сигурност оказва влияние на основното функциониране на болницата. Но за съжаление сме свидетели, че страхът от постъпване в болница и лечение на заболявания, които в повечето случаи са сериозни и не търпят отлагане, ще се превърне след време в огромна вълна от хора, които са чакали до последния момент, когато може да се окаже и късно, да потърсят помощ от нас.“

Мнението на специалиста е, че в болниците се вземат абсолютно всички мерки за септика и антисептика, за спазване на правилата за дезинфекция и няма как те да бъдат гнездо за зараза. Във всички здравни заведения персоналът е обучен и спазва всички предпазни мерки. Спазва се дистанция, всички влизащи и излизащи използват лични предпазни средства, дезинфекция се извършва на всеки час, а на в МК „Доверие“ на всички възлови места са поставени много ефективни уреди за озониране на въздуха.

Обслужването на пациенти, болни с COVID-19 е много изтощително и изискващо. Това включва не само физически, но психически и емоционални усилия от целия медицински персонал – лекари, медицински сестри, санитари. Независимо обаче колко са уморени и ангажирани всички те работят с пълния си потенциал, за да посрещнат нуждите на пациентите и да преодолеят трудностите в процеса на работа.

„Този вирус е едно заболяване, което наистина не бива да подценяваме – категоричен е д-р Гугутков - със сигурност ще отнеме много време, докато медицината и науката се запознаят в детайли с него. С това как се предава, как точно уврежда различните организми и най-вече как да намерим начин да го лекуваме. Оптимист съм и знам, че трябва да не губим надежда и да сме силни. Най-важното е да продължим да спазваме мерките за безопасност, за да предпазваме себе си и хората около нас. Аз самият ще се ваксинирам, защото се доверявам напълно на учените. Изследванията показват, че рисковете за странични ефекти от ваксината са достатъчно малко, за да се страхуваме от нея. Видял съм с очите си, колко тежко някои болни пациенти преживяват болестта, а за съжаление някои не успяват. Затова и причината да се ваксинирам е, че на първо място, трябва да започнем от някъде борбата с това коварно заболяване.“