Може би много малко села в България могат да се похвалят със свой химн

Може би много малко села в България могат да се похвалят със свой химн. Едно от тях е Караманово. Химнът вече е качен в официалните сайтове на местните институции.

„Посвещавам тази песен в знак на почит и уважение към жителите на прекрасното село Караманово“. Това е посвещението към текста на „Песен за Караманово“, която се превърна в официален химн на населеното място. Автор на текста е доц. д-р Иван Тодоров – преподавател в Стопанска академия „Димитър Ценово“ в Свищов. Той официално подари стихотворението си на официалното тържество по повод 150-та годишнина на църквата „Свето Възнесение Господне“. Текстът се състои от три куплета и припев. Ръководителят на певческата група „Родни гласове“ Васко Григоров веднага прие присърце идеята и се нагърби с нелеката задача да напише музиката към текста. Само след броени дни започнаха и репетициите на двадесетте изпълнители. Времето бързо преминаваше в дебати, спорове и корекции, докато се оформи окончателният вариант на песента. Певците от „Родни гласове“ започват да изпълняват творбата по време на официални празници и чествания в селото. Постепенно жителите на Караманово се обединяват около идеята песента да се превърне в официален химн на родното им място.

„Предстои да се направи и студиен запис на изпълнението на „Песен за Караманово. Вече са проведени първоначалните разговори със звукозаписно студио. Песента ще звучи при всеки официален повод“, уточни секретарят на Народно читалище „Светлина“  Петя Герасимова.

Ето и текстът на „Песен за Караманово“

Там, гдето равното поле се простира

и храм величествен снагата си издига

нашто родно, мило село се белее

и ликът на майстор Денев грее.

Припев: Караманово, Караманово –

туй име свято сърцата ни огря.

И където и да сме по света

то в родното гнездо ни приютява.

Там, гдето първа люлка ний залюляла

 и първа песен майка е запяла,

нашто родно село все ще ни събира

и за него обич все ще има.

Там, гдето старата чешма се разлива

 и звън камбанен вечно се разстила

нашто родно село с радост ни посреща

и със ласка нежна ни прегръща.