На първо четене парламентът прие да се преименува празникът 24 май.
По предложение на "Обединени патриоти" депутатите записаха в Кодекса на труда празникът да бъде "Ден на българската писменост, просвета и култура".
Към момента празникът носи наименованието "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.
Аргументът на историка, доц. Милен Михов от ВМРО, бе, че цялата държава и БАН отдавна са признали, че македонски език няма, а ние се отричаме от това с определението "славянска писменост". Писмеността е българска и това е исторически доказано, подчертаха вносителите.
Не бе приета обаче идеята на Юлиан Ангелов 15 август - Успение на Пресвета Богородица, да бъде официален празник в националния ни календар.