Спектакълът е част от Летния фестивал „Сцена на вековете“

Лиричната опера в четири действия от Жорж Бизе „Кармен“ ще видят жители и гости на Велико Търново на 25 юли от 21 ч. на хълма Царевец. Спектакълът е част от Летния фестивал „Сцена на вековете“, който се превърна в една от емблемите на историческата и духовна столица на България. .

Либрето е на  Анри Мейак и Луи Алеви по едноименната новела на Проспер Мериме.

Солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера-Русе

Диригент – Сунай Муратов

Режисьор – Кристиян Михайлеску

Хормайстор – Стелияна Димитрова-Хернани

През 1874 година Жорж Бизе избира за сюжет за своята нова опера нашумялата по това време новела „Кармен“на френския писател Проспер Мериме (1803–1870). Либретото съставят Анри Мейак (1831–1897) и Луи Алеви (1834–1908), опитни либретисти, автори на много от текстовете на оперетите на  Жак Офенбах. Либретото дължи успеха си на своята релефна и ярка театралната драматургия, която е най-добрата основа за създаване на оперно произведение.

Много елементи от новелата на Мериме са изменени. Двете главни действащи лица са съществено видоизменени. Дон Хозе (Борис Луков)– в новелата е мрачно вглъбен романтичен герой, а в операта е представен като наивен селски младеж, превърнал се в жертва на фаталната си любов към неустоимата  Кармен (Петя Цонева). Нейният образ въплъщава завладяващата женската красота, любовната чувственост и непокорния свободолюбив дух на желаната, но силна и недостъпна жена. Героят от новелата Ескамилио (Александър Крунев) е изграден като контрастно-героичен образ и покоряващо бляскав в противопоставянето си с  Дон Хозе. За разлика от новелата, образът на Микаела (Галина Стоянова) е също така разширен и противопоставен на Кармен. В музиката и в либретото на операта изпъкват романтичните фигури на циганите -контрабандисти, чувства се напрегнатата атмосфера на испанската корида, завладяват безгрижността и веселието в кръчмата, до сълзи вълнува и  затрогва любовта на героите.

Странно е, че световната премиера, състояла се на 3 март 1875 година в Париж претърпява провал. Още на генералната репетиция в залата на Опера комик присъстват музиканти и критици, които дават отрицателна оценка. „Колко вярно, но колко неприлично е всичко!“ — отбелязва критиката за „Кармен“, а Бизе е обвинен в безнравственост. На 23 октомври през същата година, пет месеца след смъртта на автора ѝ, „Кармен“ е представена във Виена с изключителен успех. Оттогава тя не слиза от сцените на оперните театри в цял свят.

Българска премиера е дело на Оперната дружба в София на 9 март 1912 година. Диригент е русенецът Тодор Хаджиев, а режисьор – Драгомир Казаков.

В Русе за първи път „Кармен“ е изнесена на  16 януари 1958 година

Диригент е Ромео Райчев, а постановъчният екип е от Букурещ – режисьор –  Йон Рънзеску, художници са Теодор Суручану и Лидия Йованеску, а хореограф е  Асен Манолов.

„Кармен“ е изключително популярна и обичана опера и е една от най-често поставяните в България. Тази постановка на Русенската опера с успех е събирала хилядните аплаузи по време на гастролите на русенските артисти в Испания, Франция, Австрия, Германия и Швейцария.

За спектакъла, изнесен през 1883 година в Париж и преминал с изключителен успех, приятелят на Бизе, композиторът Ернест Гиро (1837–1892), създава нова редакция на „Кармен“ като заменя говорните диалози с речитативи и брилянтно инкрустира в действието ефектна балетна музика. Тази редакция на „Кармен“ представя и Русенската опера на българската публика и на публиката на Сцена на вековете във Велико Търново.

Петя Цонева е родена в Русе. Още като млада певица дебютира в ролите на Маддалена, Сузуки и Фенена, които с успех изпълнява на много оперни сцени по време на гастролите на оперната компания „Евростейдж“ в Холандия, Белгия, Швейцария, Франция и Португалия.

През 2002 година Петя Цонева дебютира в ролята на Амнерис в оперния театър във Велс, Австрия с трупата на „Верди Опера“. В следващите няколко творчески сезона певицата усилено обогатява своя репертоар с централни мецосопранови роли, които с успех представя в Австрия, Германия, Испания, Португалия и в САЩ.

От 2006 година Петя Цонева е в солистичния състав на Държавна опера-Русе и активно участва във всички големи продукции като изпълнява ролите на Кармен, Амнерис, Азучена, Сантуца, Улрика („Бал с маски“), Прециозила („Силата на съдбата“), Керубино, Берта, Княз Орловски („Прилепът“), Никлаус („Хофманови разкази“), Ернестина („Странното недоразумение“ – в първото изпълнение в България на шедьовъра на Росини) и още много други. Певицата включва в репертоара си и кантатно-ораториални творби, сред които са реквиемите на Моцарт и Верди, „Стабат матер“ от Перголези и Росини, кантатата „Александър Невски“ от Прокофиев и други.

Петя Цонева е търсен партньор и е гостувала във всички български оперни театри, гастролирала е в почти всички европейски държави и в 45 от Американските щати.

Борис Луков е потомствен оперен артист.Роден е през 1987 година. След успешното си дипломиране е солист на Държавна опера-Варна (2013-2017). На оперната сцена Борис Луков се превъплащава в ролите на Туриду в операта „Селска чест” на Пиетро Маскани, Полионе в операта „Норма” на Винченцо Белини, с които участва в Оперния фестивал „Дионисия” на гръцкия остров Корфу.

През март 2017 Борис Луков прави своя дебют в ролята на Марио Каварадоси в операта „Тоска” от Джакомо Пучини на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск.

В репертоара му са още ролите на Алфред Жермон от „Травиата”, Измаел от „Набуко”, Макдъф от „Макбет”, Касио от „Отело” на Джузепе Верди както и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” на Пучини.

Борис Луков участва в редица международни концерти. Гостувал е в залите на Берлинска Филхармония, зала „Рахманинов“ (Московската консерватория), зала „Бетовен“ (Болшой театър), Симфони спейс (Бродуей- Ню Йорк) както и в Зала „България” – София.

Галина Стоянова е родена във Варна. В годините певицата специализира в редица майсторски класове и така се докосва  до изкуството на водещите български и италиански оперни артисти със световна слава Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Маргарита Лилова, Лучана Д'Интино, Роберто Скандиуцци. Голямо признание за нея и за нейните вокални и артистични достойнства е поканата от Пласидо Доминго за участие в конкурса за млади оперни певци "Operalia" след предварителна селекция на певци от цял свят.

Галина Стоянова дебютира като Донна Анна на сцената на Софийската опера. Гастролира на фестивали в Испания, Италия, Швейцария и САЩ. Превъплащава се в образите на любими свои героини, сред които са Донна Анна, Донна Елвира, Графиня Розина, Мими, Бътерфлай, Тоска, Недда, Одабела, Елизабета, Леонора, Амелия, Дездемона, Аида.

Александър Крунев е един от най-изявените български оперни певци.

Репертоарът на най-популярния и обичан от българската публика баритон включва главните роли от оперите„Севилският бръснар“, „Любовен еликсир“, „Лучия ди Ламермур“ и „Дон Паскуале“от Доницети; „Набуко“, „Ернани“, „Риголето“, „Трубадур“, „Бал с маски“, „Дон Карлос“, „Аида“, „Отело“ и „Макбет“ от Джузепе Верди; „Манон Леско“, „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“и „Турандот“от Пучини; „Княз Игор“ от Бородин; „Кармен“от Бизе; „Евгений Онегин“ от Чайковски; „Селска чест“ от Леонкавало и „Палячи“ от Маскани; „Лакме“ от Лео Делиб и още много други. Някои от ролите, в които известният баритон се е превъплъщавал с недостижимо майсторство в десетки постановки, надминават стотици изпълнения.

Със своето авторитетно и достойно присъствие баритонът Александър Крунев е допринесъл за издигането на нивото на всички големи оперни театри в България. Неговата артистична дейност се простира и в чужбина. Той е гост-изпълнител в най-реномираните оперни театри в Италия, Германия, Франция, Холандия, Белгия, Англия, Дания, Испания, Полша, Румъния, Македония, Република Корея, Япония и други.

Александър Кренив е бил предпочитан партньор на световни оперни знаменитости като Гена Димитрова, Александрина Милчева, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Салваторе Физикела и много други.

Като дългогодишен солист на Държавна опера-Русе Александър Крунев е удостоен със „Златна лира“ – най-престижната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци за приноса му в издигането на достиженията на българската музикална култура.