През последвалите векове на тежки изпитания в народната памет се съхранил споменът, че хълмът, обрасъл с храсти и дървета, е място на древна християнска светиня. След време тази местност се превърнала в ниви на турски чифлик, в центъра на който островчето от дървета и храсти усърдно пазели под корените си основите на храма и чудотворната икона на светия Божи угодник и великомъченик Георги.

1850-та е годината, в която по Божий промисъл безценното съкровище по чудесен начин се открило и православните християни отново получили своята светиня. Както и в много други случаи, засвидетелствани в житийната литература, и тук това станало по застъпничеството на св.Георги. Великият Божи угодник се явил в съня на един от местните благочестиви християни - дядо Атанас Лазаров и му наредил да отиде на описаното място, посочил му къде точно да копае и му казал, че е дошло време неговата икона да бъде извадена от земята. Първоначално дядо Атанас не обърнал внимание на своя сън. Не му обърнал внимание дори и след като сънят се повторил. Но когато за трети път сънувал същото, старецът се престрашил и се отправил към споменатия хълм. Турчинът – собственик на нивата, в това време бил там и орял с воловете си. Като видял стареца, който започнал да копае, го изгонил и не му позволил да изпълни повелята на светеца. Когато обаче се върнал при воловете, ги заварил да лежат на земята. Подканил ги да станат, за да продължи работата си, но те не помръдвали и за голямо негово учудване по никакъв начин не можел да ги накара да станат. Стопанинът им се изплашил и тръгнал да търси помощ. На мястото се събрали много хора и разбрали за случилото се с дядо Атанас по-рано през деня. Тогава по-възрастните потвърдили, че действително мястото, на което копаел старецът, е църковно място (на турски език – въкъф). Те дали съвет на турчина отново да го повика и да го остави спокойно да продължи своето начинание. На следващия ден чудотворната икона на св.Георги била намерена.

Предполага се, че тя е рисувана през втората половина на 17 или началото на 18 век, като близо 200 години е преседяла под земята, без да се повреди от влагата и процесите на гниене. Не е известна годината на нейното изписване, нито авторът или произходът й.

Собственикът на нивата приел откриването на чудотворната икона за особено Божие знамение и решил да отстъпи имота си на българите. Местните християни построили малък параклис на мястото, където била намерена иконата. Желанието на всички било да се възстанови някогашния храм. След много трудности през 1864 година манастирският храм бил завършен, а на следващата 1865 г. бил осветен.

На 29 юли 1979 г. в църквата избухнал пожар, който унищожил целия иконостас и всички икони. Храмът изгорял напълно и от него останали само зидовете. Единствено иконата на св.Георги по чудо оцеляла сред пламъците.

Чрез иконата на свети Георги и по неговите молитви Бог е извършвал много чудеса, които не спират и до днес.
Но най-голямото чудо, което Бог иска да се случи в живота на всеки един от нас, е нашата лична промяна. Тя може да стане, когато се стараем да живеем според истините на нашата православна вяра. Тогава, с Божия помощ, ще се преобразим не само ние самите, но и целият ни живот. Великото чудо на всепобеждаващата християнска вяра всеки ден поражда множество по-малки чудеса. Да откликнем на призива на псалмопевеца: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ” (Пс. 33:9).

© Неврокопска св. митрополия