Даниела Кънчева е клубен водач на еленските скаути

Прозорецът на една спретната къща до автогарата в Елена с кокетно дворче отпред, от десет дни насам се „усмихва“ с послание към хората, за които нито опасният вирус, нито извънредното положение се вписват в нормалния им начин на живот. „Усмихни се! И това ще мине!“ намига човечето и някак ти става по-ведро на душата. Закачливата идея хрумва спонтанно на стопанката на къщата. Даниела Кънчева е от широко скроените, силно позитивни личности. Учител и скаут са нейното призвание за цял живот. Тя е старши начален учител в с. Майско и клубен водач на еленските скаути, председател на клуба, учреден преди четири години по нейна инициатива.

Ако има повече ,,усмихнати“ прозорци на къщите, ще помогне ли на хората по-леко да преодолеят страхът и паниката?

- Убедена съм, че ще помогне! Усмивката не струва нищо, но ни дава много! Тя е израз на внимание, на любезност и доверие, на сътрудничество и емоционална взаимопомощ! Усмивката ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния!

Самата ти как се зареждаш позитивно в това тревожно време?

- Мисълта, че минавайки покрай къщата и прочитайки посланието хората се усмихват, зарежда и мен. Подарявайки усмивка на някой, той несъмнено ти я връща стократно. Не мога да отнема притеснението и грижите им, но за части от секундата съм причина за усмивката им. Животът продължава и ние сме длъжни да го преминем, независимо какво ни е подготвил. И със сигурност с усмивка ще е по-лесно!

За скаутите е важно да са дисциплинирани и отговорни, за да е успешна всяка тяхна кауза. Какво правят в момента скаутите от еленския клуб? Общувате ли помежду си? Имаш ли впечатление, дали опитът и работата на децата от клуба сега им помагат по-лесно да се адаптират към необичайните промени в живота им?

- Дисциплината и отговорността трябва да са качества на всички и днес разбираме колко са важни за оцеляването ни в по-сложна ситуация. Да си скаут е призвание и начин на живот. Децата скаути са такива не само на скаутските сбирки. Те са амбициозни и търсещи, дейни и откриващи, иновативни. Те са бъдещето.

И във време на криза те не спират. Макар и временно изолирани вкъщи, показват наученото в клуба. Те са помощници в кухнята, редом са с големите в градината. Те са пред компютъра и правят открития. Имат поставени задачи, които съвестно изпълняват. Те са деца на света. Поредното предизвикателство за тях ще е участието им в най-голямото международно скаутско събитие -JOTA/JOTI. Джамборето в радиоефира и в интернет ще предложи на участници от цял  свят интересни предизвикателства, много задачи и един виртуален огън, около който да се обединят. 

Ти си учител с дългогодишна практика. Какъв ще е урокът на пандемията за всички нас?

- Надявам се, че ще излезем от нея по-зрели, по-чисти и с ясното съзнание, че богатство е не това, което можем да купим, а това, което сме натрупали в душата си и което можем да споделим с останалите.

Къде са най-близките ти хора и какви съвети им даваш?

- Децата ми вече са в града и за тях съм по-спокойна, но съпругът ми е в чужбина. Притеснявам се, защото пътува от държава в държава. Контактът с потенциално заразени е голям, но превозва хранителни продукти и за тях няма почивен ден. Единственото, което му казвам е: „Пази се! Ние те обичаме!“

Затова е и моето обръщение към всички: „Пазете се! Пазете и останалите! Спазвайте указанията, защото някъде, някой ви обича! Усмихнете се! И това ще мине!“