Почитаме Свети Игнатий Богоносец

С Игнажден започва зимният цикъл от традиционните коледни и новогодишни народни празници

На 20 декември Православната църква почита Свети Игнатий Богоносец (Игнажден).
Християнският празник е в чест на свещеномъченик Игнатий Богоносец, който бил един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов.
Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна.
Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден.
Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година.
На този ден празнуват Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен