Все още ме е страх, защото щом седна в кола, спомените веднага се отключват, признава изпълнителката

На 12 март тази година певицата Дивна катастрофира тежко на пътя край Плевен, а в колата с нея бе и моделът Кристин Илиева, която пострада сериозно и след серия от операции продължава своето дълго възстановяване. Най-трудно и за двете момичета обаче е да излекуват не физическите рани, а психиката си от преживения ужас.

"Наистина се бях изолирала тотално от живота. Не виждах смисъл в нищо, единствено мисълта как е Кристин и че се оправя малко по-малко ме крепеше. Осъзнах, че наистина не всичко е под наш контрол, въпреки че шофирането в едно нормално човешко определение, е един вид упражняване на контрол от човек върху машина. Заради това е много лесно да кажем, че този или онзи шофьор е причинил дадена катастрофа. Самата аз разсъждавах по същия начин месеци наред след моята катастрофа. И именно това ме събори най-много", споделя Дивна в интервю за вестник "Шоу".

"Голяма част от твърденията в публичното пространство бяха тотално измислени. Но за мен за съжаление това бе капчицата, която преля чашата с чувство за вина! В началото някак успявах да се държа, да отстраня този шум, защото за мен беше и продължава да бъде най-важно Кристин да оздравее и всичко да бъде наред с нея. В един момент обаче стана невъзможно, защото случката се превърна в такава всеобща трагедия, в нещо като притегателно за всевъзможни обвинения. Станах отговорна дори за неща, над които нямам власт. А всъщност историята е тази – имаше много лоша случка, но всичко малко по малко се нарежда, пъзелчето се пренарежда и върви към прогрес. И вече сме почти на финалната права", казва Дивна и допълва:. "С Кристин непрекъснато си поддържаме връзка. Говорим си за тези неща. Подкрепяме се, когато се почувстваме по-слаби духом и всъщност това е най-важно в цялата ситуация, а не всичко останало. Фактът, че сме живи, е достатъчно показателен, че ситуацията има и ще има добър завършек".

"Дълго време се чувствах много безсилна, което ме влудяваше. Искаше ми се, едва ли не, да мога като с магическа пръчка да оправя всичко и никой да не страда. Най-много ме тровеше мисълта, че не мога да го направя. Не си позволявах дори и една усмивка, защото изпитвах вина, че не съм достойна да се усмихвам. Кристин е човек, когото много обичам и на когото много държа, и точно тази емоция ме владееше през цялото това време, както и продължава. Да не говорим за това, че и моето, и нейното семейство, изстрадаха страшно много покрай цялата ситуация, дори много повече от начина, по който ситуацията владее нас. Това да гледаш отстрани мъката на най-близкия си човек и да не можеш да направиш нищо, е много жестоко. При мен тази трансформация на чувството за вина отне месеци. Първите четири ми бяха критичниДо края на лятото отказвах да приема, че има живот оттук нататък. Бях отписала сама себе си, въпреки че постоянно се информирах как върви възстановяването на Криси. Чувствах, че не заслужавам да правя, каквото и да е, дори да живея. И това беше моята основна и голяма борба, която всъщност продължава и до днес, ще я има винаги. Най-голямото изпитание е да успееш да преодолееш себе си, за да можеш да минеш от другата страна, да видиш позитивите на всяка една ситуация", заявява пще Дивна в интервюто си за вестник "Шоу".

"Все още ме е страх, защото щом седна в кола, спомените веднага се отключват – особено когато ми се налага да пътувам по същия този път, на който се случи инцидента. Всеки път, когато това се случва, ми е адски тежко. Дори да се возя в автобус (както напоследък предпочитам), мястото на инцидента си е все така там и ми говори. Въпреки че аз всячески се старая вече да мисля само за хубави неща. Всъщност аз започнах да се чувствам по-добре, когато Криси започна да се чувства по-добре. Когато и комуникацията ни започна да звучи по-естествена, защото имаше период на много неловки усещания помежду ни, което е напълно нормално след подобна случка.

Цялото интервю може да прочетете в агенция "Блиц"