Събрала парите от заплатата си и дарения на колеги

Зоя Войнова е пенсионерка и работи на борсата за плодове и зеленчуци край с. Кърналово. Продава земеделска стока на близки и роднини. Разказва, че в продължение на три години събирала парите за параклиса на „Св. Илия”.
Като разбрали, че е решила да прави храм на светеца, съседите по сергия от пазара също решили да помогнат, кой дал два, кой пет лева и така събрали близо 3 хиляди.
Историята за параклиса е странна, случи ми се нещо необикновено, когато бях на 12 години, казва Зоя. Когато бях 12 години, бях седнала да почивам на поляната, където сега е параклисът, а там имаше старо оброчище на светеца. Изведнъж, при ясно и слънчево време, един тъмен облак ми се яви, завихри се около мен и се разби в земята на оброчището. Отидохме при баба Ванга в Петрич и тя каза, че това е Божи знак и че Свети Илия иска да му направя дом на мястото на старото оброчище така, както е било преди много, много години. Вярваща съм и си казах, че ще направя всичко възможно да изпълня заръката на пророчицата. Работех като медицинска сестра при един зъболекар в Петрич, но мъжът ми се разболя тежко и аз трябваше да напусна работа и да си остана вкъщи да го гледам. След една година си отиде от този свят. Вечерта след погребението му дълго се молих на иконата на Богородица и през нощта чувам странен глас, който ми казва, че от безизходицата ще се измъкна само като отида да работя на борсата на Кърналово.
Отивам на пазара, стоя и гледам, всички там продават стока, а аз нямам какво да продавам. Гледам – на една от сергиите един мъж разфасова картофи. Казах му, че мога да му помагам и така работих цял ден. Когато реши да си тръгне, мъжът ми даде 10 лева за труда, който съм положила. Не мога да ви обясня колко щастлива се чувствах. И си казах – с тези 10 лева ще преживея поне седмицата. И така тръгна, вече от доста години съм на борсата, а хората ми донасят стоката, която са произвели, да им я продавам. Като започнах да изкарвам парички, си казах, събирам всичко и за храма. И така и стана... построихме храма и сега много му се радвам!
Помогнаха много и двамата ми синове с работа и нито един от тях не каза, абе, тия пари, 20 хиляди лева, дето си ги събрала, защо не ни ги дадеш на нас…
Зоя Войнова разказва, че като започнали да строят параклиса, намерили останки от античен и средновековен живот и кръст. "Най-малкият ми син, той се нае със строежа, намери кръста Господен, който е лежал 1600 г. в земята, това значи, че нищо не е случайно, кръстът е сребърен, а отвътре дървеният кръст на Исус Христос разпятието. За параклиса, като го открихме, ми подариха много икони, даже имам и от Гърция”.
По думите ѝ, мястото е свято. Местните хора от село Богородица го наричат българската Света гора заради останките от 7 параклиса, сред които на „Св. Петка“, „Св. Спас“, „Свети Мина“, „Света Богородица“ и „Св. Атанас“. Разказват още, че от мъжете от селото, участвали във Втората световна война, нито един не е загинал. Вярват, че това не е случайно. Желанието на малкото останали жители сега е на това благословено място да идват повече хора. Защото от тук се виждат близо 7 планини. Сред тях са Пирин, Славянка, Беласица, Огражден, Малешево и Рила планина, съобщава newsbg.eu.