Остават броени до концерта Children in Time в Русе

На 19 юли 2018 год. от 19 часа в Доходно здание Държавна Опера Русе ще предстви още един мащабен проект на група „Кикимора” и Николо Коцев, който ще се осъществи съвместно с оркестъра на Държавна опера – Русе, под диригентството на младия диригент – маестро Димитър Косев.  В концерта, озглавен Children in Time, ще чуем най-големите хитове на групите Deep Purple и Rainbow. Ето какво споделя Николо Коцев.

Кое „пърпълско” парче чухте за първи път и как Ви подейства то?

Не помня, но трябва да е било парче от Machine Head, Burn, Stormbringer или Purple In Rock. Музиката на Дийп Пърпъл беше като от друга планета, изпълнявана от богове. Всичко това беше неописуемо далечно за нас 14-годишните, но и страшно романтично.

Бях като омагьосан от бруталния звук, от "музикантлъка" на цялата група. Естествено, веднага се заех да се опитвам да копирам всичко, което чувах. Седях с часове, дни и седмици  с едно малко магнетофонче, опитвайки се да наподобя всичко, което чувах.

Първите уроци по китара Ви е дала вашата майка. Тя ли беше рокаджията в семейството?

Хаха. Не. Не забравяйте, че все пак годината е била около 1970-та. Тя беше оперетна певица и учителка по музика. Пееше и стари   градски песни. Но китарата си е китара, а тя свиреше колкото да си    акомпанира. Научи ме на основните акорди, а после - сам.

Работили доста време във Финландия. Там създавате вашата група „Брейзън Абът”, в която участват  Глен Хюз и Джо Лин Търнър от Deep Purple, Сванте Хенрисон, Мик Микаели и Иън Хаугланд от „Europe”. Издавате и четири албума с тях. Защо се разделихте след това?

Нямаше как да продължа - Юръп се събраха отново. Певците имаха и все-още имат соло кариери. При мен те бяха наемници. С някои от тях продължих,  с други - не. Но основната причина за  промените бе фактът, че музиката вече се сваляше пиратски от Интернет, а за нас музикантите това беше фатално - музикалните компании вече не можеха да реализиран достатъчно добър приход, за да продължат да издават албуми.

Освен „Нострадамус”, чиято премиера на 18 и 19 ноември 2016 г. в Русе се превърна в събитие, сте композирали още три опери – рок-операта „Дракония” и традиционните „Джоел” и „Херцогиня Сесилия”. Каква е тяхната съдба?

"Дракония" от няколко години е спряна точно поради невъзможността с нея да се  реализират приходи. Дадох си сметка, че ще трябва да изхарча огромна сума пари, а след това беше въпрос на дни целият албум да се появи за сваляне в Интеренет. Безумен е парадоксът, че самите       фенове унищожават любимите си артисти чрез нелегално даунлодване.

"Джоел" е традиционна опера и се игра в 9 представления, като между публиката бе и самата Таря Халонен - тогавашната  президентка на Финландия.

"Херцогиня Сесилия" е готова, но не е оркестрирана. Предполагам, че тази опера няма да бъде поставена, поне докато съм жив.

Защо решихте да се върнете и да работите в България?

Мястото ми е тук. Стига ми вече чужбина - 25 години живях във Финландия...